Защитения

Коб едва повярва на ушите си. Никога не беше виждал Арлен да говори с някого на неговата възраст, тъй като той предпочиташе да прекарва времето си в работа и четене, или пък да досажда с безкрайните си въпроси на вестоносците и защитниците, които влизаха в работилницата. Това беше изненада и то такава, която трябваше да се поощри.

– Арлен! – извика той.

Арлен излезе от задната стаичка на работилницата с книга в ръка. Едва не се блъсна в Джейк, преди да го забележи, но спря изведнъж.

– Джейк е дошъл да те вземе с него да гледате жонгльора – осведоми го Коб.

– Ще ми се да отида, наистина – извинително каза Арлен на Джейк, – но имам още...

– Нищо, което не може да почака – прекъсна го Коб. – Хайде, върви да се забавляваш.

Подаде на Арлен кесия с монети и избута двете момчета през вратата.

***

Скоро след това момчетата вече бродеха из претъпкания пазар, който обикаляше главния площад на Мливари. Арлен купи за една сребърна звезда банички с месо от уличен продавач, а после, когато лицата им се покриха с мазнина, взе за няколко медничета и джоб бонбони от друг.

– Един ден ще стана жонгльор – каза Джейк с бонбон в устата, докато си проправяха път към мястото, където се събираха децата.

– Честна дума? – попита Арлен.

Джейк кимна.

– Гледай с’а – каза той, извади три дървени топчета от джоба си и ги подхвърли във въздуха. Арлен се разсмя миг по-късно, когато едното топче удари главата на Джейк, а другите две паднаха на земята в объркването.

– Още са ми мазни пръстите – каза Джейк, докато си гонеше топчетата.

– Сигурно – съгласи се Арлен. – А аз ще се регистрирам в Гилдията на вестносците, когато завърша чиракуването си при Коб.

– Аз мога да бъда твоят жонгльор! – извика Джейк. – Можем да се явим на изпита за пътна пригодност заедно!

Арлен го погледна.

– Някога виждал ли си демон? – попита той.

– Какво, да не мислиш, че нямам дупе за тая работа? – попита Джейк и го блъсна.

– Или мозък – отвърна Арлен и го блъсна в отговор.

Миг по-късно двамата вече се боричкаха на земята. Арлен все още беше дребен за възрастта си и Джейк скоро го закова на плочника.

– Добре, добре – разсмя се Арлен, – ще ти позволя да бъдеш моят жонгльор!

– Твоят жонгльор? – попита Джейк, без да го пуска. – По-скоро ти ще бъдеш моят вестоносец!

– Партньори? – предложи Арлен.

Джак се усмихна и помогна на Арлен да се изправи. Малко по-късно стояха върху каменни блокове на Градски площад и гледаха чираците от Гилдията на жонгльорите, които се премятаха и разиграваха пантомими, за да подгреят публиката за тазсутрешния главен изпълнител.

Арлен зяпна, като видя Кийрън да излиза на площада. Висок и слаб като червеноглава улична лампа, той просто не можеше да бъде сбъркан с друг. Тълпата избухна в овации.

– Това е Кийрън! – каза Джейк и затресе рамото на Арлен от въодушевление. – Тоя ми е любимият!

– Вярно ли? – каза Арлен, изненадан.

– Какво, ти кого харесваше? – попита Джейк. – Марли? Кой? Те не са герои като Кийрън!