Сънища за богове и чудовища

Всички тела представляваха някаква безумна амалгама от разпознаваеми животински части и бяха в доста напреднал стадий на разлагане. Колкото по-дълбоко ги бяха открили в ямата, толкова по-дълго бяха престояли в нея, което навеждаше на мисълта, че са избивани едно по едно през определен период от време, а не всички наведнъж. Каквото и да се беше случило тук, не е било масово клане.

Накрая стигнаха и последната шатра, отделена по-встрани от останалите и най-далече от ямата.

- Това беше погребано отделно - каза проф. Амхали, повдигайки пред тях платнището на входа, за да влязат. - В плитък гроб.

Близа пристъпи вътре и при вида на този последен „експонат“ от мъртвата менажерия тъгата засия в нея по-ярко отвсякога. Това беше тялото с небелязани длани. Той беше погребан с някаква по-особена грижа - не просто запратен във вонящата яма, а положен отделно и покрит с пръст и чакъл. Сивкавата прах се беше набила в тялото и му придаваше вид на скулптура.

Може би точно това я накара още в първия миг да си помисли, че той е красив. Защото не изглеждаше реален. Приличаше по-скоро на произведение на изкуството. Тя дори беше на път да се разплаче заради него, в което нямаше никакъв смисъл. Ако всички останали по един или друг начин бяха „чудовищни“, то този тук беше най-близо до „демонското“ и „дяволското“: преобладаващо хуманоиден тип, но с дълги черни рога, разцепени копита и криле на прилеп, разгънати върху земята от двете му страни, най-малко десетина крачки по дължина, та чак краищата им се бяха подвили о стените на шатрата.

Но той не вся у нея ужас с демоничния си вид. Така както и ангелите не я поразиха със своята „ангелообразност“.

Какво ли е станало тук, мълчаливо се питаше тя. Не беше нейна работа да търси отговор на този въпрос, но това беше по силно от нея. Въпросите кръжаха в главата й като ято подплашени птици. Кой е избил тези създания и защо? И що щат те в мароканската пустош? И... какви са техните имена ?

Нещо й подсказваше, че подобна реакция - да се питаш за имената - не е никак уместна при вида на мъртвите чудовища, но последното тяло с неговите фини черти предизвика у нея желание да научи името му. Върхът на единия му рог беше откъртен, дребен детайл, затова тя първо се зачуди как ли е станало, а после не беше никак трудно да стигне и до останалите въпроси. Какъв ли е бил животът му, защо ли е мъртъв сега?

Мъжете си говореха и тя чу проф. Амхали да казва на проф. Чодри, че тези създания явно са живели известно време в казбата и са я напуснали едва преди ден.

- Някакви номади са станали свидетели на заминаването им - обясни проф. Амхали.

- Почакайте - намеси се Близа. - Значи са ги видели и живи? Колко са били?

- Не знаем. Свидетелите бяха изпаднали в истерия. Разправят, че били десетки.

Десетки. На Близа й се прииска да ги беше видяла. Искаше й се да гн види живи, дишащи.