Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
- Аз съм Разгут, Трижди падналият, най-окаяният сред ангелите - взе да припява той на смесица от човешки езици, от латински през арабски до иврит и обратно, редувайки ги със стенания при всеки пореден ритник. - И знам какво е страх! О, да, знам също така какво са зверовете. Ти си мислиш, че ги познаваш, но не е така, а тепърва ще ги познаеш, о, ще ги познаеш, о, ще ги познаеш. Ще ти дам твоите оръжия и ще ги доставя бързо и ще се смея, когато ме убиваш, така, както се смея сега, когато ме риташ, и ти ще чуеш ехото на моя смях в края на всичко това и ще разбереш, че съм могъл да те спра. Могъл съм да ти кажа.
Не прави това, о, не, само това не, можеше да му каже. Или всички ще умрат.
- И може би щях да го направя - добави на езика на серафимите, - ако беше по-милозлив с това бедно осакатено създание.
36. Единственият невидиотен на планетата
- Привет, кралю Морган - поздрави Гейбриъл, надничайки в лабораторията. - Как се чувства единственият невидиотен на планетата в този чуден ден?
- Майната ти - отвърна Морган, без да откъсва поглед от компютъра.
- Чудесно - откликна Гейбриъл. - Моето утро също е прекрасно. - Той пристъпи няколко крачки навътре и се огледа. - Виждал ли си Близа? Не се е прибирала.
Морган се изсекна. Поне това беше най-сходното фонетично определение на звука, който излезе от носа му: секнене.
- Ъхь, видях я. Гледката на спящата с раззината уста Близа направо ми съсипа деня.
- О! - възкликна Гейбриъл, самото доброжелателство и добро настроение. - Не, едва ли това го е съсипало. Той сигурно е бил обречен още от мига на събуждането, когато си разбрал, че приятелите и всеобщото възхищение са само сън и отново си пак същият.
Морган най-после се извърна да го удостои с кисело внимание и гневен поглед.
- За какво си дошъл, Единджър?
- Мисля, че ти казах. Търся Елиза.
- Която очевидно не е тук - сопна се Морган и пак се обърна. За малко да натърти с цялата си злонамереност, че най-вероятно вече не е и в страната, отбелязвайки очарователно, че явно на нейното отсъствие се дължи необичайната свежест на въздуха, когато Гейбриъл отново заговори.
- Телефонът й е у мен - каза. - Забрави го вкъщи и получи поне милион съобщения. Честно казано, не предполагах, че някой може да оцелее толкова дълго без телефона си. Сигурен ли си, че е добре?
И тогава изражението на Морган Тот се промени. Той все още седеше с гръб, така че Гейбриъл можеше да зърне само отражението му в екрана на компютъра, ако си беше направил този труд, но той никога не обръщаше особено внимание на Морган Тот.
- Замина нанякъде с проф. Чодри - отвърна Морган с обичайния си кисел тон, но в изражението му сега се прокрадна лукавство и студена зложелателна алчност. - Скоро ще се върнат, така че може да оставиш телефона.
Гейбриъл се поколеба. Подхвърли телефона в дланта си и огледа помещението. Жилетката на Елиза беше преметната на стола пред единия от секвенсерите.
- Хубаво - каза най-накрая и направи няколко крачки, за да остави телефона край стола с жилетката. - Ще й кажеш ли да ми прати е семе с, когато си го вземе?
- Непременно - отвърна Морган и Гейбриъл за секунда се поколеба край вратата, изненадан, че дребният никаквец изведнъж е станал толкова сговорчив.
Точно тогава обаче Морган продължи.
- И гледай да не дишаш, докато не получиш съобщението й.
Гейбриъл само подбели очи и си тръгна.
Морган Тот прояви необичайно самообладание. Изчака пет минути, цели пет минути -триста незабележими отскачания на голямата стрелка на часовника - преди да заключи вратата и да сграбчи телефона.
37. Потънали в блаженство
- Сигурна ли си, че ще можеш да го направиш? - обърна се към сестра си Акива с набраздено от грижа чело. Намираха се в пещерата при входа, където само ден по-рано двете армии за малко щяха да се изтребят взаимно. Сега гледката пред тях беше... доста по-различна.
- Кое - да прекарам няколко дни в компанията на твоята любовница ли? - отвърна Лираз и вдигна поглед от колана с ножницата и меча, който закопчаваше в момента. - Няма да е никак лесно. Ако се опита да ме натъкми с човешки дрехи, не отговарям за действията си.