Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
- Кажете ми всичко, което знаете - каза проф. Чодри, самата деловитост. Проф. Амхали го направи, но то не беше много. Телата, над две дузини, били намерени в открита яма. С това се изчерпваше всичко.
- Разчитах да излезе някаква измама и набързо да приключа с този случай - продължи мароканският учен, - но се оказа, че е невъзможно. Сега надеждата ми е, признавам, вие да успеете.
В отговор на което проф. Чодри само вдигна вежди.
- Всички ли изглеждат така? - попита Близа.
- Ни най-малко - отвърна проф. Амхали и вдървено кимна към едно бяло платнище, заметнато върху някаква купчина, много по-голяма от сфинксовете.
Какво ли има отдолу, зачуди се Близа. Проф. Чодри обаче само кимна и отново насочи вниманието си към сфинксовете. Тя се присъедини към него, прокара облечения си в ръкавица пръст по котешкия преден крак, после се надвеси над тъмното крило. Повдигна едно от перата с върха на пръстите си и известно време го изучава съсредоточено.
- Бухал - заключи изненадано накрая. - Забелязвате ли фимбриите? - Тя посочи върха на перото. - Тези рюшове са уникални за оперението на бухала. Благодарение на тях лети съвсем безшумно. Тези приличат на пера от бухал.
- Съмнявам се, че това са бухали - отбеляза проф. Амхали.
Сигурен ли сте, отвърна му саркастично наум Близа, защото аз пък съм чувала, че бухалите в Африка имали женски глави. Чувстваше се... въодушевена. Ужасът беше слязъл с нея по хълма. При споменаването на думата зверове се беше увил около нея и я беше стегнал в пръстените си -сънят, кошмарът, преследването, унищожението, - но сега всичко отмина, последвано от облекчение, изтощение, благоговение. Благоговението беше най-отгоре - най-горната топка сладолед във фунийката. Сладолед срещу кошмари, помисли си лекомислено.
Мляс-мляс.
- Прав сте. Това не са бухали - съгласи се проф. Чодри и вероятно само някой добре запознат с нюансите в гласа му, като Близа например, би могъл да долови сухия сарказъм. - Или поне не изцяло.
Последва бегъл оглед на телата с единствената цел да се установи дали това не е някаква измама.
- Следете за белези от хирургически шевове - инструктира Близа проф. Чодри и тя направи точно както й беше наредено, изследвайки внимателно местата, където се свързваха несъвместимите части в телата на създанията: основно вратовете и ставите на крилете при плешките. Но никак не искаше да оправдае надеждите на проф. Амхали; не искаше да открие следи от хирургическа намеса. Но дори да ги имаше... тогава откъде - или от кого - бяха дошли главите? Така всичко започваше да прилича по-скоро на филм на ужасите, отколкото на грандиозно научно откритие. Във всички случаи това беше излишно усилие. Тя вече знаеше, че създанията пред нея са истински. Както знаеше, че и ангелите са истински.
Тези негца просто ги знаеше.
Не, ти нищо не знаеш, укори се тя. Тия работи така не стават. Първо си задаваш въпроси, после събираш данни и ги проучваш, накрая формулираш хипотеза и я проверяваш. И чак тогава може би донякъде знаеш.
Но тя все пак знаеше и да се опитва да го отрича бе все едно да крещи срещу ураган.
Аз знам и други неща.
При тази мисъл едно от тия други негца... се прояви. Все едно някоя гледачка беше хвърлила карти таро в нейното съзнание и й беше показала това познание, тази истина, лежала обърната с лицето надолу... през целия й досегашен живот. И по-дълго. Много по-дълго. Сега обаче излезе наяве и се оказа нещо много по-мащабно, за да го проумее така изведнъж. Много по-мащабно. Близа си пое дълбоко дъх, а това не беше най-добрата идея, когато си близо до труп, ето защо се наложи да отскочи назад и с няколко бързи плитки вдишвания да прочисти миазмата на смърт и разложение от белите си дробове.
- Добре ли сте? - поинтересува се проф. Чодри.
- Отлично - отвърна тя, стараейки се да прикрие безпокойството си. Хич не й се щеше да я помисли за гнуслива и неспособна да се справи със задачата, но най-вече, ама наистина най-вече не искаше професорът да съжали, че вместо нея не е взел със себе си Морган Тот, затова веднага пак се захвана за работа, усърдно загърбвайки... картите таро... които сега лежаха обърнати с лице надолу в съзнанието й.
Съществува и друга вселена.
Ето това знаеше. В училище Е лиза кръшкаше от физика главно заради биологията и затова имаше съвсем бегла представа за теорията на струните, но беше наясно, че има нещо, което тепърва трябва да бъде обяснено, и то касае паралелните светове, научно казано. Тя не знаеше какво е точно това нещо, пък и то не беше толкова съществено. Съществуваше и друга вселена. И не й трябваше да го доказва.