Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
— Синдре Фауке ми даде списък на норвежците от Зенхайм. Гюдбран Юхансен, Халгрим Дале, вие и самият Фауке.
— Забравяте Даниел Гюдесон.
— Така ли? Той не е ли загинал преди края на войната?
— Да.
— Защо тогава го споменавате?
— Понеже беше заедно с нас в Зенхайм.
— От Фауке разбрах, че в Зенхайм сте били повече норвежци, но само вие четиримата сте оцелели след войната.
— Вярно е.
— Тогава защо споменавате специално Гюдесон?
Едвард Мускен се вторачи в Хари. После премести поглед във въздуха.
— Понеже беше дълго време с нас. Мислехме, че ще оцелее. Да, дори си мислехме, че Даниел Гюдесон е безсмъртен. Той не беше обикновен човек.
— Знаете ли, че Халгрим Дале е мъртъв?
Мускен поклати глава.
— Не изглеждате особено изненадан?
— И защо да съм? Днес се изненадвам повече, ако чуя, че някой от тях е още жив.
— Ами ако ви кажа, че е убит?
— Е, това е друго нещо. Защо ми го казвате?
— Какво знаете за Халгрим Дале?
— Нищо. За последно го видях край Ленинград. Тогава изживяваше шок от избухнала граната.
— Не пътувахте ли заедно до Норвегия?
— Нямам представа как са се прибрали Дале и останалите. Самият аз бях ранен през 1944-а от ръчна граната, хвърлена в окопа от руски пилот на изтребител.
— От пилот на изтребител ли? От самолет?
Мускен се усмихна накриво и кимна.
— Когато дойдох в съзнание в лазарета, отстъплението беше в разгара си. В края на лятото на 1944-а се озовах в лазарета на Синсен Скуле в Осло. После обявиха капитулацията.
— Значи не сте видели никого от другите, след като са ви ранили?
— Само Синдре. Три години след войната.
— След като сте излежали присъдата си?
— Да. Случайно се засякохме в един ресторант.
— Какво мислите за дезертьорството му?
Мускен вдигна рамене.
— Сигурно си е имал причини. Все пак той избра страна в момент, когато още не знаехме какъв ще бъде изходът. Това е по-добро от нещата, които могат да се кажат за норвежците по принцип.
— Какво имате предвид?
— През войната имаше поговорка: който не бърза да избира, винаги прави правилния избор. На Коледа през 1943-а виждахме, че нашият фронт отстъпва, но не предполагахме колко зле всъщност е било положението. Затова никой не може да обвини Синдре, че е ветропоказател. Като онези в Норвегия, които си седяха на задника през цялата война и изведнъж много се разбързаха да се запишат в Отечествения фронт през последните месеци преди края й. Наричахме ги светците на последните дни. Днес някои от тях смело изтъкват героичната подкрепа, която норвежците са оказали на правилната страна.
— Мислите ли за някого конкретно?
— Човек винаги се сеща за един или друг, окичил се с незаслужена героична слава след войната. Но това не е толкова съществено.
— Какво ще кажете за Гюдбран Юхансен, помните ли го?
— Разбира се. Той ми спаси живота в края на войната. Той…
Мускен прехапа долната си устна. Сякаш издаде нещо повече, помисли си Хари.
— Какво стана с него?
— С Гюдбран ли? Знам ли. Онази граната… в окопа бяхме Гюдбран, Халгрим Дале и аз, когато тя се търколи по леда и улучи каската на Дале. Помня само, че Гюдбран бе най-близо, когато гранатата избухна. Щом се свестих от комата, нямаше кой да ми каже какво се бе случило нито с Гюдбран, нито с Дале.
— Какво имате предвид? Изчезнали ли са?
Очите на Мускен потърсиха прозореца.
— През този ден започна масирана руска офанзива, навсякъде цареше, меко казано, хаос. Когато дойдох в съзнание, окопът, където това се случи, отдавна се бе озовал в руски ръце. Ако Гюдбран е оцелял, вероятно щеше да попадне в лазарета на полк „Нурлан“, в Северния корпус. Същото важи и за Дале, ако е бил ранен. И аз би трябвало да съм там, но се съвзех на съвсем друго място.
— Името на Гюдбран Юхансен не фигурира в Регистъра на населението. Мускен вдигна рамене.
— В такъв случай сигурно гранатата го е убила. Така си помислих тогава и аз.
— И никога не сте се опитали да го откриете?
Мускен поклати глава.
Хари потърси наоколо нещо, което да подсказва, че Мускен пие кафе в дома си — кана, чаша. Над камината имаше снимка на жена в златна рамка.
— Озлобен ли сте заради случилото се с вас и другарите ви след войната?
— Що се отнася до наказанието — не. Реалист съм. Съдебното възмездие ме застигна, защото го налагаше политическата необходимост. Загубих война. Не се оплаквам.