Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Хари се насочи към квартал Холменколен.
Дали да не помоли Майрик да командирова за кратко Елен в ПСС? Отхвърли веднага идеята. На Майрик повече му се ще Хари да брои неонацисти и да ходи на обществени мероприятия, отколкото да лови призраци от войната.
Хари стигна чак до къщата й, когато разбра накъде се бе запътил. Спря и се загледа между дърветата. Оттук, от главния път, до къщата имаше петдесет-шестдесет метра. Прозорците на първия етаж светеха.
— Идиот — високо каза той и се сепна от звука на собствения си глас. Тъкмо се канеше да тръгва и входната врата се отвори. Светлината падна върху стълбите. Мисълта, че тя ще види и разпознае колата му, го хвърли в моментна паника. Включи на задна, за да се измъкне заднишком тихо и дискретно нагоре по възвишението, но натисна педала за газта прекалено внимателно и задави двигателя. Чу гласове. Висок мъж в дълго тъмно палто излезе на стълбите. Говореше с някого, но вратата скриваше другия човек. После той се наведе през прага и Хари вече ги изгуби от поглед.
Целуват се, помисли си той. Дойдох на Холменколен, за да шпионирам как жена, с която съм разговарял петнадесет минути, целува приятеля си.
Накрая вратата се затвори, а мъжът се качи в едно ауди, слезе на главния път и мина покрай него.
На път за вкъщи Хари се чудеше какво наказание да си наложи. Трябваше да е нещо драстично, та да му държи влага за в бъдеще. Урок по аеробика в „Сатс“.
Четиридесет и шеста глава
Хари не проумяваше защо точно Драмен отнася най-много подигравки. Не че градът е прелест, но с какво Драмен е по-грозен от повечето други уродливи селца в Норвегия? Мислеше да спре по пътя за чаша кафе, но прецени, че няма време.
Едвард Мускен живееше в червена дървена къща с изглед към хиподрума. Пред гаража видя паркиран стар мерцедес-комби. Самият Мускен стоеше на вратата. Дълго време разглежда служебната карта на Хари, преди да проговори:
— Роден сте през 1965-а? Изглеждате по-възрастен, Хуле.
— Лоши гени.
— Жалко за вас.
— Мда. Докопах се до филми за осемнадесетгодишни, когато бях на четиринадесет.
Бе невъзможно да се определи дали Едвард Мускен оцени духовитата забележка. Той даде знак на Хари да влезе.
— Сам ли живеете? — попита Хари, докато Мускен му показваше накъде е всекидневната. В апартамента, чист и добре поддържан, имаше малко, но педантично подредени лични вещи — типично за мъже, които сами решават как да изглежда жилището им. Напомняше на Хари за собствения му дом.
— Да. Съпругата ми ме напусна след войната.
— Моля?
— Обра си крушите. Офейка. Тръгна си.
— Разбирам. Деца?
— Имах син.
— Имахте ли?
Едвард Мускен млъкна и се обърна.
— Неясно ли се изразявам, Хуле?
Едната побеляла вежда бе повдигната под остър ъгъл на високото му гладко чело.
— Проблемът е в мен — обясни Хари. — Трябва да ми подават информацията с лъжичка.
— Добре. Имам син.
— Благодаря ви. С какво се занимавахте, преди да се пенсионирате?
— Бях собственик на няколко камиона. „Мускен Транспорт“. Продадох фирмата преди седем години.
— Вървеше добре, нали?
— Достатъчно добре. Купувачите запазиха името.
Разположиха се от двете страни на ниска масичка. Хари разбра, че няма да му предложат кафе. Едвард седеше на канапето, наведен напред със скръстени ръце, сякаш казваше: Хайде да свършвате по-бързо.
— Къде бяхте в нощта срещу 22 декември?
На път за тук Хари реши да започне разговора с този въпрос. Като изиграе единствения си коз, преди Мускен да намери сгоден случай да опипа почвата и да разбере, че не разполагат с нищо друго. Хари се надяваше да предизвика красноречива реакция. Отговор на въпроса дали Мускен има какво да крие.
— Заподозрян ли съм в нещо? — попита Мускен. Лицето му издаваше единствено леко учудване.
— Най-добре отговорете на въпроса ми, Мускен.
— Както желаете. Бях тук.
— Бързо отговорихте.
— Какво искате да кажете?
— Не ви бе нужно време за размисъл.
Мускен изкриви лице в гримаса: по устата се изписа пародия на усмивка, а очите само гледаха обезсърчено.
— Когато човек остарее, помни вечерите, когато не е бил сам у дома.