Червеношийката

— Но защо му е да лъже, господин Хуле? Още повече, като се има предвид в какво положение се намира?

— Точно затова, госпожице Хохнер. Ако не разполага с информация, може да е достатъчно отчаян, за да се престори, че знае нещо.

Настъпи мълчание по пращящата линия от… къде? От Йоханесбург?

Констанс Хохнер поде отново:

— Андреас ме предупреждаваше, че ще ми кажете нещо подобно. Затова ви се обаждам да ви съобщя, че разполагам с още интересна за вас информация от брат ми.

— Така ли?

— Но няма да я получите, преди вашето правителство да предприеме нещо по случая на брат ми.

— Ще направим, каквото можем.

— Ще се свържа с вас отново, щом разберем, че ни помагате.

— Както се досещате, нещата не стават така, госпожице Хохнер. Първо трябва да видим резултатите от получената информация и едва тогава можем да му помогнем.

— Брат ми има нужда от гаранции. Процесът срещу него започва след две седмици.

Гласът й изневери някъде по средата на изречението и Хари разбра, че е готова да се разплаче.

— Мога да ви дам единствено моята дума, че ще сторя всичко по силите си, госпожо Хохнер.

— Не ви познавам. Не разбирате. Възнамеряват да осъдят Андреас на смърт. Те…

— И въпреки това мога да ви предложа само това.

Тя се разплака. Хари зачака. След малко хлипането й утихна.

— Имате ли деца, госпожо Хохнер?

— Да — подсмръкна тя.

— И знаете за какво съдят брат ви?

— Разбира се.

— Тогава разбирате, че той се нуждае от цялото възможно опрощение на греховете си. Ако чрез вас ни помогне да спрем атентатор, ще направи нещо добро. И вие също, госпожо Хохнер.

Тя дишаше тежко в слушалката. За миг Хари си помисли, че пак ще заридае.

— Обещавате ли да направите всичко по силите си, господин Хуле? Брат ми не е извършил всички неща, за които го обвиняват.

— Обещавам.

Хари се заслуша в собствения си глас. Спокоен и непоклатим. Същевременно обаче стискаше силно слушалката.

— Окей — прошепна тихо Констанс Хохнер. — Андреас казва, че човекът, който взел от него оръжието и му платил на пристанището онази нощ, не бил същият, който го поръчал. Онзи бил почти редовен клиент, млад мъж. Говорел добре английски със скандинавски акцент. И настоявал Андреас да го нарича с кодовото име Принца. Андреас смята, че трябва да се разтърсите из средите, където използват оръжия.

— Това ли е всичко?

— Андреас никога не го е виждал, но е сигурен, че веднага ще разпознае гласа му, ако му изпратите запис.

— Добре — Хари се надяваше тя да не долови разочарованието му. Механично изправи рамене, сякаш за да звучи по-твърдо, когато й сервира лъжата:

— Ако открием нещо, ще задействам нещата оттук. — Думите пареха в устата му като сода каустик.

— Благодаря ви, господин Хуле.

— Няма защо, госпожо Хохнер.