Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
Над главата й Травис видя върху конферентната маса стоманена кутия — куб със страна около двайсет и пет сантиметра. Беше заключен и отгоре имаше дръжка. Миниатюра на гигантската версия на борда на Хвърчило. От процепа през средата му се процеждаше тънка ивица синя светлина, подобно на пръстена на някаква планета с формата на куб.
Пилгрим се обърна към избраните оцелели. Очите му се спряха върху Травис.
— Ти си шибана марионетка на това нещо — каза Травис.
— Може и да дърпа конците — отвърна Пилгрим. — Но играта е моя.
Травис наблюдаваше изражението му, докато го казваше. В очите му нямаше блъф. Този човек наистина вярваше в думите си. Вярваше, че Шепот служи на неговите интереси, а не обратното.
— Но кой си ти, че да говориш за марионетки? — продължи Пилгрим. От тона му личеше, че Травис би трябвало да разбира думите му по по-многозначителен начин. После се усмихна. — Аха, ясно. Дори не помниш, че сме се срещали, нали?
Травис се взираше мълчаливо в него. Ако това бе някаква шега, не я разбираше. А и не беше сигурен, че му пука.
— Както и да е — каза Пилгрим. — Трябваше да си тук, така че предполагам, всичко върви както трябва. Което идеално ме устройва.
Телефонът му иззвъня. Пилгрим отговори. В настъпилата тишина Травис успя да различи ясно гласа от другата страна на линията.
— Всичко, което ни трябва, е заключено зад бронираните врати — каза обаждащият се. — Компютрите са изпотрошени. Не можем да разбием кодовете.
— Зная — каза Пилгрим.
— Ще ни трябва най-малко час, за да пробием вратите и да влезем в главната лаборатория.
— Час и петнайсет минути. — Не беше предположение. Погледът му спокойно се спря върху кутията на Шепот. — Действайте. Техниците започнаха ли да връщат в строя защитната система?
— В момента го правят. Има много проблеми. Взривът е помел куп важни елементи. Поправят системата ръчно, така че ще им трябва около половин час, плюс-минус няколко минути.
Пилгрим прекъсна разговора и прибра телефона.
— Идеално — повтори той и кимна на двама от четиримата си мъже. — Останете при тях.
После излезе, без дори да погледне телата на екзекутираните. Другите двама го последваха. Единият, с телосложение на бик, висок два метра и тежък сигурно сто и четиридесет кила, взе кутията на Шепот и я помъкна със себе си.
Пейдж мълчеше. Вече не плачеше, само дишаше тежко.
Беше минала не повече от минута, откакто Пилгрим беше излязъл. От труповете продължаваше да тече кръв. Раницата на Пейдж лежеше до един от краката на конферентната маса, където я бе запратил някой. Не я бяха отворили. Не си бяха направили труда. Травис се сети, че Дубльор е все още вътре. Както и Медик. Не че това имаше някакво значение. Способностите на Медик с нищо не можеха да помогнат на труповете покрай стената.
Въпреки това, докато гледаше раницата, Травис видя хода, който би могъл да направи, ако се отвори удобен случай.
Следеше пазачите, без да гледа право към тях. Бяха прекалено самоуверени. Не приемаха на сериозно задачата си. Десет пленници, вързани и струпани в средата на голо помещение. Дори не си помисляха, че някой от тях може да направи някоя глупост.
Бяха закопчани само китките им. Завързани с някакъв метал. Вероятно алуминий или стомана. Нямаше да се скъса, това беше сигурно.
Но можеше да среже кожата.
На Травис му трябваше и двамата пазачи да гледат настрани. Единият вече го правеше — стоеше при вратата и зяпаше нещо в коридора. Може би миризмата на кръв му бе дошла в повече. Другият се мотаеше из помещението, погледът му шареше навсякъде, без да се задържа върху нищо конкретно. Така и не се извръщаше за достатъчно време, за да може Травис да направи онова, което беше замислил.
Мина още една минута. Травис се замисли за казаното от Пилгрим.
„Трябваше да си тук“.
Шепот бе поискал да е тук. Винаги е искал да бъде тук. Погрижил се е това да стане. И какво още бе казал онзи? Че са се срещали и преди? Напълно възможно, като се имаше предвид амнезията, предизвиквана от Шепот. Може да се бяха виждали по което и да било време. Във Феърбанкс. Или в затвора.