Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
Остави Медик, взе едната карабина и тръгна към тях, движеше се тихо, за да не издаде позицията си. Спря, обърна карабината и удари с приклада и двамата. Вторият реагира и се обърна точно колкото да поеме удара в слепоочието си вместо зад ухото.
И двамата изгубиха съзнание.
Не беше достатъчно.
Травис видя сгъваемия нож на колана на втория. Той предлагаше по-бързо решение от това да премаже главите им, макар че щеше да се наслаждава на катарзиса, докато го прави. Взе ножа, отвори го и им преряза гърлата.
Без да пуска ножа, се обърна към останалите. Видя в очите им повече облекчение, отколкото погнуса. Опита да среже с ножа примката, която все още висеше на лявата му китка. Не успя. Трябваше да намери клещи, за да освободи Пейдж и другите пленници. Претърси труповете, но не намери нищо. И точно когато приключи, телефонът на първия пазач иззвъня.
38.
И продължи да звъни. И още. Травис погледна Пейдж. Тя отвърна на погледа му с широко отворени очи. За момент гледаше несигурно. После — много уверено — каза:
— Няма време да ни освобождаваш. Вземи раницата ми и излез на повърхността през асансьорната шахта. Използвай телефона ми да…
Той поклати глава и тръгна към нея и останалите. Телефонът на пазача продължаваше да звъни зад него.
— Трябва да има начин да ви освободя…
— Изслушай ме — прекъсна го тя. — Ще са тук най-много след минута. Вземи раницата. Иди при асансьора, натисни бутона три пъти, после го задръж, докато преброиш до пет. Вратата ще се отвори и без кабината да е на етажа.
— Десет срещу тях сме, можем да дублираме карабините и мунициите…
— И Пилгрим отново ще пусне газа.
Нямаше какво да й възрази.
Права беше.
Мамка му!
Усети как всичките му надежди се разпадат.
— Взривили са горната част на шахтата, за да проникнат вътре — каза Пейдж. — Можеш да се качиш. Щом отвориш вратата, ще видиш стълба от вътрешната страна. Когато стигнеш повърхността, обади се на деветия номер в указателя на телефона. Дотогава ще си разбрал защо.
Той впери поглед в нея. Погледна и останалите. Изглеждаха изгубени почти колкото мъртвите покрай стената.
Трябваше да ги изостави. Не беше въпрос на избор. Не че това намали чувството му за вина.
Безценните секунди се изнизваха бързо. Той се отърси от транса си и погледна все още кървящата си дясна ръка. Кървавата следа щеше да го издаде. Наведе се и вдигна Медик от пода, където го беше пуснал. Хвана го с лявата си ръка. Насочи го към дясната, както беше направила Пейдж с ранения в Цюрих.
Дръпна спусъка и откри, че преди няколко минути, докато обезобразяваше ръката си с металната примка, е грешал. Онова не беше пределът на болката. Никак даже.
Пое дъх със съскане. Причерня му. Издържа. Успя да остане на крака. Когато болката отшумя, погледна ръката си. Уредът го беше оправил идеално — кожата и мускулите все още висяха на ивици, но раната беше затворена, без никакви следи от обгаряне.
Грабна раницата, метна я на рамо и се обърна към останалите.
— Деветият в списъка — повтори Пейдж. — И се пази.
Травис успя да се усмихне. Нямаше вече секунди за горене. Въпреки това изгори една. Коленичи и я целуна. Меко, силно, бързо. Стана, погледна я за още половин секунда и изтича от стаята, като пътьом грабна карабината на единия от пазачите.
Когато стигна асансьора, вратата към стълбището потрепери. Току-що беше отворена някоя друга врата, отгоре или отдолу. Идваха.
Три натискания и задържане, докато преброи до пет. Посегна към бутона, но спря.
Вратата на офиса на Пейдж зееше на петнайсет метра от него. На бюрото й, там, където я беше оставил предишния ден, се намираше черната касета с невидимия костюм.
Двайсет секунди да стигне до него и да се върне. Нито една за мислене. Спринтира към офиса. През отворената врата. Грабна касетата, обърна се и се втурна с всички сили към асансьора. Три натискания. Задържане. Петте секунди му се видяха като минути.
Вратата на асансьора се отвори към мрака. Някъде високо отгоре струеше слаба светлина. Видя, че кабината е само на няколко етажа под него, върху покрива й имаше заплетени метални въжета. Явно спирачките се бяха задействали. Стълбата беше от лявата му страна. Той закачи касетата на колана си и се хвана за скобите.