Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
Докато се катереше, видя, че Пейдж е била права. Горната част на шахтата бе взривена и се виждаше къс тъмновиолетово небе с няколко ярки звезди. Отворът беше десет етажа над него. Още докато си мислеше, че е невъзможно да стигне догоре, преди хората на Пилгрим да пристигнат и да видят, че вратата на асансьора е отворена, почувства как скобите под ръцете му потрепериха. Миг по-късно чу тропота на обувките им — спускаха се покрай него по стълбището от другата страна на стената. Само секунда и…
С приглушен звън вратата на шахтата се затвори на шест метра под него. Тихото тупване на затварянето идеално се смеси с трясъка на отворената врата на стълбището и тичащите стъпки по коридора.
Травис стоеше като замръзнал на стълбата с карабина, насочена към затворената врата.
Стъпките заглъхнаха.
Но скоро щяха да се върнат. След като стигнеха до конферентната зала, колко време щеше да им е нужно, за да се сетят какво е направил? И къде другаде имаше техни другари?
Преметна карабината през рамо и бързо се заизкачва. Всяка секунда бе от значение.
Пилгрим не беше с хората, които нахълтаха в помещението. Бяха петима. Въоръжени. Бесни. Стъписаха се при вида на двамата мъртъвци, после видяха кървавата следа, водеща от труповете им до групата пленници. Огледаха пода, за да проследят следата извън залата. Останаха изненадани, че не откриват нищо.
— Къде е героят? — попита онзи, който бе влязъл пръв.
Пейдж не отговори. Запита се дали няма да започнат да ги екзекутират един по един, за да ги накарат да проговорят.
После мъжът като че ли се сети — поне достатъчно, за да вземе решение. Обърна се и поведе групата си навън, като остави един да пази. След десет секунди Пейдж ги чу как спряха при асансьора и започнаха да се мъчат да отворят вратата.
Стомахът й се сви. Всичко ставаше прекалено бързо. Невъзможно бе Травис вече да е горе, освен ако не се катереше по-бързо и от маймуна. Изведнъж напрегнатите им гласове получиха ехо — бяха успели да отворят вратата. Миг по-късно вече стреляха. На автоматичен. Толкова много, че трясъкът на оръжията се сля в монотонен рев. Можеше да си ги представи как стрелят, без дори да поглеждат нагоре в шахтата. Нямаше нужда да го правят при такава огнева мощ. Нищо горе не би могло да оцелее.
Опита се да се приготви за звука, който щеше да чуе.
Чу го. Не беше готова.
Човешки писък, изпълнен с онзи ужас, който може да бъде предизвикан единствено от нещо първично. Като дълго падане. Писъкът отекна някъде високо горе в шахтата. Последва тишина — дори стрелбата спря. Секунда по-късно дойде и ударът — нещо се стовари върху покрива на кабината с такъв трясък, сякаш се бе взривила граната.
Ефектът от звука беше такъв, все едно бе паднало собственото й тяло. От очите й отново рукнаха сълзи, не можеше да ги спре. Не помогнаха за болката.
Гласове в коридора. Мъжете се връщаха. Смееха се. Пейдж избърса очи в коленете си и вдигна глава. Мъкнеха тялото на Травис за ръцете и краката. Пуснаха го точно пред Пейдж.
Очите на Травис, макар и да не гледаха точно в една и съща посока, бяха повече или по-малко насочени към нея, а отстрани главата му бе издълбана като супник.
Искаше да сподави писъците си, за да запази достойнството си пред своите и да не даде повод за радост на хората на Пилгрим.
Нито едната, нито другата причина бяха достатъчни.
Когато най-сетне се овладя — поне донякъде, — откри, че хората на Пилгрим са все още тук. Сякаш се взираха в нея. Не. В пространството до нея. Там, където преди беше вързан Травис. Гледаха мястото, после местеха погледи към лежащото на пода тяло.
Бяха уплашени.
Сякаш едва сега осъзнаваха кого са убили. Човека, когото шефът им изрично бе заповядал да запазят жив, каквато и да бе причината за това.
— Какво ще кажем на Пилгрим? — попита един от тях.
Най-едрият поклати глава.
— Нищо. След един час главната лаборатория ще бъде отворена. Това ще го направи щастлив. Може би достатъчно, за да не ни свети маслото заради тоя.
Излязоха, като този път оставиха на пост трима.
39.
От постройката горе не беше останало нищо. Стените и покривът бяха унищожени от взрива, който бе помел и горната част на шахтата. Сигурно от пластичен експлозив с размерите на футболна топка, пуснат отвисоко от някой от хората на Пилгрим.
Травис стоеше до зейналата в бетона дупка, заобиколен от голата пустош. В часа преди зазоряване въздухът беше студен. Отляво се валяха старите автомобили, които преди се намираха покрай задната стена. От експлозията бе оцеляла единствено захранващата станция на електромобилите. Два от тях представляваха безформена маса, но един, който все още бе включен към станцията от другата й страна, бе останал незасегнат.