Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
— Нищо — отвърна Крауфорд. — Просто се включи. Все едно е бил на таймер.
Внезапно хрумване накара Травис да се надигне и да стъпи на пода. Пейдж се обърна и го погледна въпросително.
— Крауфорд, обажда се Травис Чейс — каза той. — Какви единици се държат в най-близките до усилвателя хранилища?
Последва кратка пауза, докато Крауфорд осъзнаваше факта, че Травис говори по телефона на Пейдж в четири сутринта. Накрая отговори:
— В момента не разполагам с конкретната информация. Момент.
Чуха го как говори с някой от дежурните.
Но Травис вече знаеше отговора. Стана от леглото и отиде до бюрото на Пейдж за молив и нещо за писане. Пейдж го последва, като пусна дрехите си на пода.
— Какво има?
Преди да успее да й отговори, жената от отбраната отново се включи:
— Вече ги виждам на инфрачервените камери. Едва-едва. Превключвам зенитните оръдия на ръчно прицелване.
— Трябва да напишем бележка до себе си — каза Травис. — За да знаем какво се е случило.
Отвори едно чекмедже, намери тъп молив, грабна някаква разпечатка и я обърна, за да пише на гърба й.
— Какво искаш да кажеш? — не разбра Пейдж.
— Получих списъка — обади се Крауфорд по телефона. — В най-близкото до усилвателя хранилище се намира единица нула четири три шест, Заличител.
Точно както предполагаше Травис. Предметът, за който Пейдж му беше разказала в Цюрих. Бил същият като Арес, но действал по различен начин. Изтривал спомените ти за последните три дни и те оставял с впечатлението, че с едно мигване на окото си пропуснал цялото това време.
Челюстта на Пейдж бавно увисна. Разбираше. А не й се искаше.
— Щом Шепот може да предскаже числата от лотарията, значи може да предвиди къде ще се озове и усилвателят — каза Травис.
— Господи! — промълви Пейдж.
Той насочи вниманието си към хартията и онова, което трябваше да запише. В същия момент Крауфорд изкрещя и Травис разбра, че вече е късно. Миг по-късно спалнята на Пейдж потъна в ярка зелена светлина. Същото ставаше и във всяко друго помещение в Бордър Таун, Травис бе сигурен в това. Инстинктивно прегърна Пейдж, сякаш можеше да я защити от сиянието. Светлината сякаш минаваше направо през телата им…
35.
Травис беше лежал буден в палатката си и бе слушал как вълците вият някъде покрай хребета. Беше чел, че глутниците променят силата на воя си, за да объркат плячката (както и другите вълци) относно разстоянието си до тях. Явно действаше и при хора. Струваше му се, че са на не повече…
Изведнъж откри, че е затворил очи. Някаква силна светлина, подобна на мълния, но със зелен оттенък, проблесна толкова ярко, че успя да я види през клепачите си. Изчезна почти веднага, макар че той почти не го забеляза — вече бе осъзнал, че някой се е вкопчил в него и в същото време се бори…
Отвори очи и видя, че се намира в стая, която не бе виждал никога. Борещата се фигура се откопчи от него.
Беше прекрасна — и съвсем гола — млада жена.
Стискаше силно дясната си ръка под рамото, лицето й едва сега се отпускаше, сякаш е било изкривено от ужасна болка. Травис бе сигурен, че не е хващал ръката й и че дори не я е удрял, без да иска. Имаше само миг да помисли за всичко това, след което тя му крещеше и го гледаше толкова объркано и смутено, колкото сигурно изглеждаше и самият той.
— Кой си ти? Какво става, мамка му? Къде е баща ми?
Травис инстинктивно отстъпи назад и отговори, че не знае. После повтори думите си. Това бе единственият отговор, който имаше на въпросите й — както и на своите собствени.
Тя сякаш веднага позна стаята, макар че това само я обърка още повече. После погледът й се спря върху раницата и опряната на стената карабина и преди Травис да осъзнае опасността, жената се хвърли към оръжието, грабна го и се прицели в лицето му.
— Какво сте направили, мамка ви?!
Нямаше какво да й отговори. Поклати глава, без да откъсва очи от нейните. Разпери ръце, за да покаже, че не я застрашава.
Тя вкара патрон в цевта и направи крачка напред и той отстъпи до стената. В същото време погледът й се насочи надолу; Травис го проследи и установи, че също е гол. Отново се спогледаха и той видя как очите й се присвиват, докато отново оглеждаше стаята, после себе си (забеляза, че също е без дрехи), като се мъчеше да проумее положението. Агресията й като че ли потрепна. Което не важеше за карабината.
От някакъв говорител наблизо се чуваха развълнувани гласове; изведнъж млъкнаха и някой, явно по-възрастен мъж, каза: