Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
— Там някъде — отвърна Нили. — Някъде в Германия. Навлязъл е в последната фаза преди доставката. Нещо като финален оглед, когато купуваш нова кола. Преди да сключиш самата сделка.
Уайли се събуди в спалнята си — същата спалня, в която се бе будил през последните три месеца. В апартамента под наем на брега на реката. В новия жилищен комплекс, който приличаше на същински град в града. Не съвсем. Наподобяваше по-скоро огромно общежитие, пълно с апатични хора, които идваха и си отиваха по тъмно, като междувременно успяваха да дремнат по няколко часа. Никога не бе виждал съседите си и доколкото знаеше, никой от тях не бе виждал него. Чудесно!
Той стана и включи машината за кафе. Изплакна бутилката от шампанско и я постави в чувала с отпадъци за рециклиране, а чашата прибра в съдомиялната. Взе телефона и позвъни във фирмата за автомобили под наем, която бе ползвал и преди. Веднага го свързаха с мъж, чийто глас звучеше младежки и енергичен.
— Говорите ли английски? — попита Уайли.
— Разбира се, господине — отвърна младежът.
— Трябва ми микробус под наем.
— С какви габарити, господине?
— Дълга колесна база и висок покрив. Нуждая се от повече пространство.
— Предлагаме мерцедеси и фолксвагени. Мерцедесът е по-дълъг, вътре е над четири метра.
Уайли пресметна наум. Четири метра… около тринайсет фута. Нуждаеше се от дванайсет.
— На каква височина от земята е подът на фургона?
— На обичайната, мисля. Не съм сигурен.
— Задната врата ролетна ли е?
— Не, господине. Вратите са двойни, на панти и се отварят настрани. Това проблем ли е?
— Трябва да доближа микробуса до камион и да претоваря разни неща. С тези врати няма да мога да се приближа достатъчно.
— Боя се, че единствената възможност за ролетна врата е да потърсите микробус от съвсем различен клас. Всъщност вече става въпрос за товароподемност. В Германия по-големите микробуси и камиони изискват професионални шофьорски книжки. Вие разполагате ли с такава?
— Убеден съм, че притежавам всички необходими категории за автомобилите, които можете да ми предложете. Не се съмнявайте в това.
— Много добре, господине — отвърна младежът. — За кога ви трябва микробусът?
— Веднага — отвърна Уайли.
Телефонът в стаята в консулството иззвъня и Ландри подаде слушалката на Ричър. Беше Бишоп, който се обаждаше от кабинета на същия етаж.
— Дошъл е американски военнослужещ, който твърди, че е получил заповед да се яви под твое разпореждане.
— Добре — отвърна Ричър. — Пуснете го. Или трябва да сляза да го посрещна?
— Някой ще го съпроводи до стаята ви.
Тази задача бе поверена на млада жена на не повече от двайсет и три години, най-вероятно току-що завършила школата и в самото начало на своята кариера, но пропита с духа на Службата за дипломатическа сигурност до мозъка на костите си. Военнослужещият се оказа редник с мохиканска прическа от отделението на Уайли. Свидетелят от делото за дезертьорство отпреди четири месеца. Беше специалист, междинен чин между редник първи клас и ефрейтор. Облечен в бойна униформа с маскировъчна шарка, предназначена за действия в гористи райони. Изглеждаше спретнат и изпълнителен. Беше на около двайсет. Имаше вид на добър войник. Според табелката на униформата му фамилията му бе Колман.
Нили постави три стола в единия ъгъл на стаята. Настаниха се на тях и Ричър започна:
— Благодаря ти, че се отзова, войнико. Оценяваме помощта ти. Съобщиха ли ти за какво става въпрос?
— Знам само, че ще ми задавате въпроси, свързани с редник Уайли — отговори младежът.
Акцентът го издаваше, че е от южните щати. Хълмовете на Джорджия най-вероятно. Настани се на края на стола в поза, която наподобяваше седяща версия на стойка „мирно“.
— Докладите допреди четири месеца предполагат, че Уайли се е чувствал щастлив във вашата част. Това вярно ли е?
— Да, сър, мисля, че докладите са верни.
— Щастлив и удовлетворен?
— Да, сър, мисля, че това е точно така.
— И не е бил обект на тормоз по никакъв начин?
— Не, сър, доколкото знам.
— Това го прави много нетипичен дезертьор. А и така никой не е в състояние да обвини вас или вашата част в каквото и да било. Вината не е ваша. Невъзможно е да бъде стоварена върху вас. Стотици бюрократи могат да пишат стотици години върху стотици пишещи машини и пак няма да успеят да ви прехвърлят вината. Разбираш ме, нали? Знаем, че Уайли е избягал поради външни причини.
— Да, сър, и ние стигнахме до същото заключение — отвърна Колман.