Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
— Благодаря — каза Мюлер и излезе.
Тръгна по коридора, мина през противопожарната врата, спусна се по аварийните стълби до своя етаж, прекоси своя коридор и влезе в своя кабинет, където незабавно се зае с оформянето на лъжлив сигнал за пострадал велосипедист и избягал шофьор. В случай, че Гризман провери.
Ричър и Нили се запътиха право към фоайето.
— Трябва да проследим всички назначения на Уайли — каза Нили. — Абсолютно всички. Това е ключът към този случай. Прекарал е в тази страна малко повече от две години и е в неизвестност от четири месеца. Което предполага период от почти две години активна служба. Именно в този период е попаднал на нещо, планирал е действията си и го е откраднал. Затова трябва да знаем къде точно е бил. Ден по ден, от първия до последния. Защото поне в един от тези дни се е намирал в непосредствена близост до онова, което продава сега. Каквото и да е то. Може дори да го е докосвал.
— Поне един ден — съгласи се Ричър. — Денят, в който го е откраднал.
— Мисля, че става въпрос най-малко за два дни — продължи Нили. — Първо го е видял, после е обмислил кражбата и след време се е върнал, за да го отмъкне.
— Не го е видял. Не точно. Открил го е. Планирал е нещата много отдавна. Дошъл е в Германия, за да го вземе. Предварително е знаел за съществуването му.
— Възможно е. Но при всички случаи се е намирал в непосредствена близост до предмета. Докосвал го е.
— Интересно как си плаща наема — каза Ричър. — Той е най-обикновен редник. Не разполага със спестявания. Провери дали преместванията му от едно поделение в друго съвпадат с неразкрити кражби. Трябва да е набавил парите отнякъде.
В този момент жената на рецепцията вдигна телефона, който звънеше, и миг по-късно притисна слушалката до гърдите си и извика:
— Майор Ричър, за вас е.
Беше Ороско, който, ако се съдеше по шума, се обаждаше от мобилен телефон.
— Загазили ли сме? — попита Ороско.
— Всичко е наред — отвърна Ричър. — В момента спасяваме света.
— Докато не се издъним.
— Тогава няма да има значение.
— Току-що говорих с Били Боб и Джими Лий. Двамата потвърждават, че купувачът може да си избере каквото си иска име за фалшивите документи, стига да е немско. В случай, че шефовете извършат проверка в отдела. Чуждите имена се открояват. С немските обаче нямало проблеми. Така че получават каквото име искат, стига да е немско. Може да им звучи добре или да означава нещо за тях.
— Добре, благодаря — каза Ричър. — Трябва да тръгвам.
Беше се облегнал на рецепцията и можеше да вижда през стъклената врата.
Във входа стоеше някакъв тип. От другата страна на улицата.
Ричър затвори телефона. Срещна погледа на Нили и посочи мъжа отсреща. Тя погледна в същата посока.
— Виждам го. Трудно мога да го пропусна.
— Да излезем на чист въздух.
Нили излезе първа, а Ричър я последва по петите. Мъжът отсреща се стресна, после изигра цяла пантомима с прозяване и протягане и накрая тръгна бавно по тротоара, сякаш не бързаше за никъде.
— Да видим ли къде отива?
Последваха го на три-четири метра, разделени от две колони утринен трафик. Беше облечен с вълнено палто, но нямаше шапка. Изглеждаше здравеняк. Беше по-едър от Нили и по-дребен от Ричър. Сви вдясно на ъгъла с булеварда. Ричър и Нили пресякоха на светофара и го настигнаха отново. Продължиха да вървят на три-четири метра след него.
Мъжът отново зави надясно.
Тръгна по алея, която се виеше между сградите.
— Несъмнено капан — отбеляза Нили. — Вероятно двор без изход. Нищо чудно, че го забелязахме толкова лесно. Задачата му е била да те подмами тук.
— Мен?
— Не е от хората нито на Гризман, нито на Бишоп. Кой тогава го е изпратил? Ороско нали ти каза, че барът се контролира от организация от мафиотски тип. Сигурна съм, че Хелмут Клоп е сред основателите ѝ. Знае как изглеждаме, знае имената ни. Ти преби четирима от хората им. Още при първото ни идване в града. Сега искат да си отмъстят.
— Смяташ ли, че още са ми ядосани?
— Най-вероятно.
— Колко голям според теб е онзи двор?
— Не съм архитект, но вероятно е десет на десет. Колкото една зала.
— Колко души смяташ, че са довели?
— Минимум шест. Седем с този, който трябва да те подмами.
— Да ни подмами.
— Аз обаче те предупредих. Основното задължение на сержанта е да се грижи за безопасността на своя офицер.
— На това ли ви учат?