Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
— Нито едното, нито другото — отговори Колман. — Или по малко и от двете. Винаги бе в добро настроение, но напоследък стана още по-весел. Така че стъпките бяха само две. Беше в добро настроение, а после настроението му стана още по-добро.
— Кога се промени?
— Някъде по средата на службата. Преди година.
— Какво се случи?
— Нищо, което да мога да опиша с думи.
— Някакви впечатления?
— Може да прозвучи глупаво.
— Обичам глупавите неща.
— Приличаше ми на човек, който е чакал някакви новини, добри новини и накрая, когато ги е получил, се е оказало, че новините наистина са много добри.
— Като човек, който е търсил нещо, за което знае, че е било там някъде, и накрая го е намерил.
— Именно.
В Джалалабад бе късно сутринта. Закуската бе минала отдавна, наближаваше време за обяд. Отново повикаха куриера в малката душна стая. За втори път този ден. Вече бе предала отговора на Уайли, още при пристигането си сутринта. Дебелият се бе усмихнал и се бе залюлял напред-назад, а високият бе свил юмруци и бе започнал да вие като вълк. Сега в стаята бе само дебелият. Възглавницата, на която седеше високият, бе вдлъбната, но пуста. Той бе отишъл някъде. Бе изглеждал много зает. Много развълнуван. Много по-зает и по-развълнуван, отколкото би трябвало да бъде, помисли си тя, след като твърдеше, че въпросът, който бяха обсъждали с Уайли, не бил никак важен.
Към нея се спуснаха безмълвни мухи, наобиколиха я, после отлетяха нанякъде.
— Седни — каза дебелият.
Куриерът погледна възглавницата на високия.
— Може ли да остана права? — попита тя.
— Както желаеш. Гордея се с начина, по който се справи със задачата. Не допусна нито една грешка. Но това не бива да ме изненадва предвид отличното обучение, което премина.
— Благодаря — отвърна тя. — Чувствах се добре подготвена.
— Как се справи с немския?
— Говорих съвсем малко. Само с таксиметровия шофьор.
— Щеше ли да се справиш, ако бе говорила повече?
— Не се съмнявам. Заради доброто обучение.
— Би ли искала да се върнеш в Хамбург?
Тя се замисли за снимките, отпечатъците, компютърните записи.
— Ще отида където и да решите да ме изпратите в своята мъдрост.
— Както знаеш, датата на доставката вече е определена и трябва да изпратим човек, който да присъства на предаването на стоката.
— За мен ще бъде чест.
— Езиците ли са най-голямата ти сила? — попита дебелият.
— Аз не мога да преценя.
— Учителите ти хвалят отличната ти памет и умението да помниш числа.
Тя замълча. Не искаше да говори за числа. Не и в този момент.
— Нима учителите ти са излъгали? — продължи дебелият.
— Бяха много любезни. И твърде щедри на похвали. Не се справям чак толкова добре с числата.
— Защо казваш това?
Тя не отговори.
— Кажи ми.
— Преди да отида в Хамбург, ще трябва да отида в Цюрих. Където също говорят немски. Ще трябва да отида в банка и да прехвърля парите на Уайли. Ще трябва да разполагам с нужни цифри. Номера на банкови сметки и пароли. Само така ще мога да извърша сделката.
— Възнамеряваш да откажеш ли?
— Ще трябва да знам цената.
— Разбира се, че ще знаеш цената. Тя е сред четирите най-важни елемента на сделката. Номерът на нашата сметка, паролата, сумата и номерът на сметката на бенефициента. Няма да ти е лесно да ги запомниш всичките, но самата транзакция е съвсем елементарна.
— Вие не искате никой да знае цената.
Дебелият не отговори.
— Ще ме пожертвате — заключи куриерът.
— Не и ако получим това, което искаме. Този път е различно. Ако сделката успее, ти ще бъдеш неизменна част от нея. Ние всички ще бъдем част от нея. Ще се превърнем в мит… легенда. Историите за нас ще се предават от поколение на поколение. И всички ще смятат цената за нищожно ниска. Всички ще празнуват. Малките момиченца ще играят ролята ти. Ще знаят, че и те могат да го направят.
Куриерът не каза нищо.
Дебелият продължи:
— Ако сделката се провали обаче, тогава, да, ще бъдеш убита, без значение дали ще отидеш в Цюрих или не. Ти вече си част от операцията. Вече си свидетел. Всички свидетели ще бъдат убити. Унижението за нас ще бъде прекалено голямо, за да го понесем, и това ще бъде единственото решение. Сто милиона долара за нищо? Очевидно ще трябва да го заличим от паметта на нашите хора. В противен случай с нас ще бъде свършено като лидери. Ще ни разкъсат на парчета.
— Сто милиона долара? — попита куриерът. — Това ли е цената?