Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
— Там! — каза Ричър.
Той посочи тясна сграда, десетина метра по-надолу от другата страна на улицата. Предната стена бе подпряна с дървени греди, поставени под много остър ъгъл, сякаш имаше опасност да се срути. Дървените подпори бяха покрити със здрава черна мрежа. Може би в резултат на някакви местни разпоредби. Нищо чудно градските власти да се притесняваха, че някоя тухла или парче мазилка могат да паднат върху случаен минувач. Каквато и да бе причината, по-важен бе резултатът, защото мрежата осигуряваше нещо като скривалище. Така поне нямаше да стоят на открито.
Може би мрежата щеше да намали видимостта с шейсет процента. Все пак беше доста гъста.
Или пък с четирийсет процента. Все пак утрото бе слънчево. Но и това бе по-добре от нищо.
Аби предаде новата информация на Вантреска.
— Пет минути — повтори той. — Може би десет.
— Каква е колата? — попита Ричър. — Не искаме да ви сбъркаме с някой друг.
— Ес-тайп, Ер, нула пета, антрацит и въглен.
— Спомни си какво казах за онези от танковите дивизии ли?
— Че се прехласваме по машините.
— Не разбрах нито една от тези думи.
— Относително стар ягуар — обясни Вантреска. — Спортна версия на ретро модела, който възкресиха в края на деветдесетте. С тунингован двигател. И турбокомпресор.
— Не ми помагаш — отвърна Ричър.
— Черен седан — отсече Вантреска.
И затвори. Аби прибра телефона си. Тръгнаха да пресичат улицата по диагонал. Вървяха право към сградата с подпорите по фасадата.
Иззад ъгъла се появи кола. Черен седан. Прекалено скоро. Пет секунди, а не пет минути.
И колата не беше стар ягуар. А нов крайслер. С нисък покрив, високи врати, тесни прозорци. Като странични илюминатори на бронетранспортьор. Като амбразури.
34
Черният крайслер се насочи право към тях. В един момент забави скорост, а после отново я увеличи. Като бегач, който се препъва, а после отново продължава. Като автомобилен еквивалент на обичайна човешка реакция — сепваш се и спираш, за да огледаш по-добре. Сякаш самият автомобил не можеше да повярва на очите си. Дребничка брюнетка и голям и грозен мъж. Появили се изведнъж на улицата. Точно пред колата. Онези двамата, които всички издирват.
Колата спря рязко и предните врати се отвориха. И двете. На разстояние от около шест метра от Ричър. Двама души. Два пистолета. Глокове. Мъжете ги държаха в десните си ръце. Бяха по-дребни от Гезим Ходжа, но по-едри от повечето хора. Определено не бяха от дребния средиземноморски тип. И двамата бяха облечени с черни панталони, черни ризи и черни вратовръзки. И носеха тъмни очила. Никой от тях не се бе бръснал. Вероятно ги бяха вдигнали под тревога и ги бяха изпратили да патрулират по улиците веднага щом бяха открили колата на Гезим Ходжа.
Двамата пристъпиха крачка напред. Ричър се огледа първо наляво, после надясно. Не видя нищо по-високо от противопожарен кран или по-широко от уличен стълб. Пъхна ръка в джоба си. Там го очакваше онзи „Хеклер и Кох“, за който знаеше, че стреля. Но знаеше, че не иска да го използва. Улична престрелка през нощта несъмнено щеше да привлече внимание. А улична престрелка в слънчево утро щеше да привлече десет пъти повече внимание. В дневната смяна имаше много повече полицаи, отколкото в нощната. И те щяха да реагират мигновено. Щяха да пристигнат десетина патрулки с включени светлини и сирени. Щяха да се появят хеликоптери със снимачни екипи на местните телевизионни станции, минувачи щяха да заснемат клипове с мобилните си телефони. Ричър щеше да изпише купища обяснения. Щеше да прекара стотици часове в една стая в компанията на ченгета и занитена за пода маса. Телефонът на Аби щеше да разкрие връзката им с Бартън, Хоган и Вантреска. Бъркотията щеше да стане още по-голяма. Щяха да минат седмици, преди да се измъкне. Ричър не го искаше, а семейство Шевик не можеха да си го позволят.