Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
Ричър забеляза, че слънцето вече изгрява. Небето посивя, а после поруменя. Дворът отзад започна да добива очертания. От сумрака се появиха неясни форми. Оградата. Извивките на съседния покрив, покрит с битум.
— Кой живее там? — попита Ричър. — Чий двор прекосихме?
— Всъщност това е жената, която ни каза за Фисник — отвърна Арън. — Тя ни разказа една история за братовчеда на съпругата на племенника на другите ѝ съседи, който взел пари от гангстер в някакъв бар. Имам чувството, че е ходила там, за да го види с очите си. Може дори за да се срещне лично с него. Изведнъж си оправи колата, а няма никакви доходи.
Мария свари трета кана кафе. Какво пък толкова, помисли си Ричър. Слънцето вече се издигаше над хоризонта. Ричър не помръдна от мястото си и продължи да пие кафе. В един момент неизвестно как разговорът се върна към парите и изведнъж всички осъзнаха, че часовникът неумолимо отброява минутите. Краят на работния ден наближаваше.
— Болницата приема пари в брой и през нощта, нали? — попита Ричър. — Краят на работния ден засяга единствено банковите преводи. Ако касите са отворени, можете да внесете парите и миг преди да качат дъщеря ви в отделението.
— Но откъде ще ги вземем? — попита Арън. — Единайсет хиляди са много пари.
— Да не губим надежда — отвърна Ричър.
Двамата с Аби си тръгнаха по пътя, по който бяха дошли. Този път с празни ръце и по светло, но от това задачата им не стана по-лесна, макар че вървяха по-бързо. Оградата отново ги затрудни, а вратичката в предния двор проскърца все така шумно.
Колата им бе изчезнала.
33
Черният крайслер с ниския покрив и високата линия на вратите, с малките прозорци и заключения багажник беше изчезнал. Мястото му до бордюра бе празно.
— Онзи тип се е измъкнал — каза Аби.
— Не мисля, че е възможно — отвърна Ричър.
— Какво се е случило тогава?
— Грешката е моя — каза Ричър. — Не прецених правилно каква реакция можем да очакваме. Жената е погледнала през прозореца, видяла е гангстерски автомобил и не се е уплашила. Позвънила е на самите гангстери. Може би им е задължена. Може това да е част от сделката ѝ с Фисник. Когато са поправили колата ѝ. Те твърдят, че имат очи навсякъде. Може би го правят именно по този начин. Тя им е звъннала, те са дошли и са огледали колата…
— Дали са отворили багажника?
— Трябва да приемем, че са го направили. Трябва да приемем и че онзи е жив. А това излага Бартън и Хоган на голяма опасност. Сигурно още спят. Трябва да им звъннем.
— Ако спят, телефоните им са изключени.
— Опитай се да се свържеш все пак.
Тя се опита. Телефоните им бяха изключени.
— Онзи човек, който говореше различни езици… — започна Ричър. — Взе ли неговия номер?
— Вантреска?
— Да.
— Не.
— Добре, тръгваме пеша — каза Ричър. — Нямаме друг избор. Дребничка брюнетка и голям и грозен мъж. Посред бял ден. А онези имат очи навсякъде. Вероятно не ни очаква приятна разходка в парка. Вероятно ни очаква второто опасно нещо, което ще направиш този ден.
— Ще се върнем в дома на Франк Бартън, така ли?
— Трябва да ги предупредим.
— Ще продължа да звъня по телефона. Но те няма да станат преди десет. Знаеш как е… Започват да свирят в полунощ, а после спят до обед.
— Чакай малко! — възкликна Ричър. — Можем да се свържем с Вантреска. Той спомена, че има разрешително за частен детектив и телефонът му е вписан във всички указатели.
Аби влезе в интернет, въведе името му в търсачката и даде съответната команда.
— Открих го! — възкликна тя след малко. После добави: — Виждам само стационарен телефон. Може да е в офиса.
— Опитай все пак.
Аби включи телефона на високоговорител и го задържа върху отворената си длан. Чуха няколко позвънявания, после нещо прещрака, сякаш обаждането бе прехвърлено на друг номер.
— Може би прехвърля обаждането в дома му — предположи Аби.
Оказа се права. Вантреска вдигна. Звучеше бодро. Звучеше весело и жизнерадостно. И делово.
— Компания за сигурност „Вантреска“, с какво мога да ви помогна?
— Обажда се Ричър. Военният полицай. С Аби взехме телефона ти от указателя. Открихме го в онова нещо, за което всички говорят.
— Интернет?
— Да. Не се обаждаме да ти възложим някой случай. Нито за да ти разкажем какво стана снощи.
— Добре.
— Ситуацията изисква първо да действаш, после да задаваш въпроси.
— Какво трябва да направя?
— Иди и провери дали Джо Хоган е добре. Също и Франк Бартън.
— Че защо да не са добре?