Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
— Въпросите после.
— Отговори ми на този още сега.
— Албанците може би подозират къде сме били снощи. Може дори да са го установили със сигурност. Хоган и Бартън не си вдигат телефоните. Надяваме се причината да е, че още спят.
— Добре, тръгвам.
— Изведи ги от там дори всичко да е наред. Нещата могат да се объркат всеки момент.
— Къде ще отидат?
— Могат да използват моята къща — предложи Аби. — Никой не я наблюдава вече.
— Колко дълго трябва да се крият?
— Един ден — отвърна Ричър. — Това ще е достатъчно, за да видим накъде ще задуха вятърът. Не е нужно да вземат големи куфари.
Вантреска затвори. Аби прибра телефона си. Ричър пренареди вещите по джобовете си, за да постигне по-добър баланс. Аби закопча палтото си. Тръгнаха пеша. Дребничка брюнетка и голям и грозен мъж. Посред бял ден. А онези имаха очи навсякъде.
Грегъри бе казал, че първата му работа сутринта е да говори отново с Дино, а щом го бе решил, трябваше да го изпълни. Затова стана рано и се облече както при първото си посещение при албанците. Тесен панталон, тясна тениска. Дрехи, които не могат да скрият нищо. Нито пистолет, нито нож, нито микрофон, нито бомба. Необходимо, но и неудобно. Утринният въздух бе прекалено хладен. Грегъри изчака слънцето да се вдигне малко по-високо и да стопли земята. Той искаше новият ден да е встъпил напълно в правата си. Виждаше себе си като мъж, изпълнен със сила и енергия, свеж като утринна зора, мъж, който държи нещата в свои ръце, командва, а другите изпълняват. Определено не се виждаше като нощна птица, долетяла от мрака.
Отново подкара към паркинга на Сентър Стрийт. Остави колата и продължи пеша. Отново го проследиха по целия път. Наблюдателите отново предупредиха за появата му. А когато пристигна, отново видя същите шест безмълвни фигури, застанали в полукръг между тротоара и входа на склада. Като шахматни пешки, наредени в защитна формация.
Отново една от шестте безмълвни фигури пристъпи напред. Беше Джетмир. Отново за да препречи пътя му, но и за да го изслуша.
— Трябва да говоря с Дино — каза Грегъри.
— Защо? — попита Джетмир.
— Имам предложение.
— Какво предложение?
— На този етап то е само за неговите уши.
— По какъв въпрос?
— По въпрос от взаимен интерес.
— Взаимен интерес — повтори Джетмир. — Това нещо напоследък е доста кът.
Подобни думи бяха проява на дързост, която не съответстваше на разликата в заеманите позиции. Между двамата имаше само една крачка, но това бе най-голямата възможна крачка.
Грегъри обаче не реагира.
— Смятам, че и вие, и ние бяхме измамени.
Джетмир замълча за миг. После попита:
— По какъв начин?
— Всички обвиняват лисицата, но виновно всъщност е кучето. Предполагам, че във вашия фолклор има подобна народна приказка. Или пословица.
— Кой е кучето? — попита Джетмир.
Грегъри предпочете да не отговаря директно и заяви:
— И това е само за ушите на Дино.
— Не — отсече Джетмир. — Предвид случилото се през последните дни би трябвало да разбереш защо Дино не изгаря от желание да се срещне с теб. Не и без да изложиш предварително проблема. Не и без да те изслушам и да дам одобрение. Не се съмнявам, че предвид обстоятелствата вие бихте процедирали по същия начин. Неслучайно имаш служители. Дино също.
— Кажи му, че не ние започнахме да избиваме хората ви — отвърна Грегъри. — Предполагам, че не вие сте започнали да избивате и нашите момчета. Попитай го как възприема подобна теория.
— Ами ако не я възприеме?
— Попитай го какво означава.
— И какво означава?
— Мисля, че казах достатъчно. Останалото ще споделя единствено с Дино. Сега настоявам за среща с него.
— Кой тогава е убил хората ни? И твоите. Искаш да кажеш, че трета страна е действала едновременно и срещу нас, и срещу вас?
Грегъри не отговори.
— Да или не? — настоя Джетмир. — Вярваш ли, че е имало външна намеса?
— Да — отвърна Грегъри.
— В такъв случай трябва да поговорим. Дино възложи това на мен.
— При цялото ми уважение, но двамата с теб не сме на едно ниво. Неслучайно организации като нашите си имат шефове.
— Дино отсъства — каза Джетмир.
— Кога ще дойде?
— Дойде много рано и излезе.
— Въпросът е сериозен — настоя Грегъри. — И много спешен.
— Тогава говори с мен. И бездруго Дино ще ти каже същото. В момента просто си губиш времето.
— Взеха ли ви телефони? — попита Грегъри.
Джетмир се замисли, после каза:
— Питаш, защото са взели телефони от вас, а това предоставя възможност на противника да атакува системата ви за комуникация. Което пък на свой ред стеснява кръга от възможни опоненти.