Мъртвият ирландец
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Петекстон
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мъртвият ирландец». Краткое содержание книги:
Една бизнес афера и едно убийство са достатъчни за такъв майстор в жанра като Джон Т. Лескроарт да направи нещо по-голямо от един обикновен криминален роман. Може би затова „Мъртвият ирландец“ достигна милиони тиражи и стана явление, което доказва колко силна литература може да има и в този жанр.
Приятно пътуване, читателю…
Dismas Hardy is an ex-cop and bartender at the Little Shamrock, owned by his friend Moses McGuire. When Moses asks him to investigate the alleged suicide of his brother-in-law, Eddie Cochran, Dismas obliges. Though Dismas's probing suggests that Eddie was involved in a drug deal, he begins to uncover a dangerous entanglement much closer to home.
— Алфонс? Колегата му бил Алфонс?… — Сержантът беше много развълнуван.
Роуз забрави да бърше праха.
— Да, мисля, че такова беше името. Както и да е, Алфонс очевидно не бил особено съобразителен и се изтървал за наркотиците.
— Хм, извинете ме, отче, но не ми е ясно накъде биете.
Роуз знаеше, че това е труден въпрос за отеца. Знаеше и накъде бие той — намеква за Еди, за двете дузини или повече други хора, намесени в такъв въпрос. Но как да отговори на сержанта, без да излезе, че се хвали?
— О, струва ми се, Еди просто искаше да поговори с някого за това.
— За какво?
Роуз изпита лека досада към сержанта. Той не бива да бъде толкова настойчив — отецът ще му каже.
— Предполагам, за това, което смяташе да направи.
— Кавано ми разказа за тази среща — поясни Дизмъс на приятеля си, — когато дойде в „Шамрок“.
Отецът кимна тъжно.
— Трябваше да познавате Еди. Той — тук Кавано млъкна, а сетне продължи малко по-бързо, — приличаше на нас, каквито бяхме през шейсетте години. Смяташе за свое право да се намеси. Ако впрегне главата си в ярема и посочи правилния път, хората ще осъзнаят също този път. Смяташе да иде да говори с мистър Крус — познавате ли го? — Двамата кимнаха. — И да провери дали има някакъв начин да се съживи неговият бизнес за известен период, докато „Арми“ — компанията на Еди — се преустрои. А междувременно, ако това се случи, той мислеше, че има възможност да уговори Поук да се откаже от замисленото. — Тук Кавано млъкна за малко: — Да не върши нещо погрешно, нещо, което би могло да му навреди.
Изрекъл това, отецът наведе глава.
— Така че той ме попита точно за тези неща, а аз — обгърна с поглед стаята, сега с болезнен израз в очите, — аз, изкусният съветник, му казах, че би могъл да продължи в същата насока, че няма какво да изгуби.
Настана тишина. Не беше нужно да добавя нищо повече — освен за собствения си живот.
— Чуй още нещо — каза Харди, като се качваше в колата си. — Миналата нощ си спомних за какво още ме излъга Крус.
— Крус? О, да, Крус. — Глицки закъсняваше за друга среща, затова не можеше добре да се съсредоточи.
— Попитах го за мястото на трагедията — неговия паркинг — в какво състояние е бил. Каза ми, че бил в ужасно състояние.
— А не е ли бил?
— Не, Ейб, чиста заблуда. Как би могъл да види той това? Неговият подчинен, секретарят му, обаче ми каза, че мястото е било почистено призори.
Глицки се замисли за момент.
— Може да го е прочел в последните новини, прегледани набързо, за да провери какво пише в тях.
— С кого си си насрочил среща?
Ейб ококори очи към проясняващото се небе, взе нещо от колата си и го подаде на Харди над покрива й.
— Ще дойдеш ли за разговора с Поук? — попита той. — В един и половина?
Харди кимна.
— Дотогава да си проучил доклада и ми го донеси.
Харди пое папката.
— Но докато четеш доклада и проверяваш мистър Крус, повтаряй си наум две думи на всеки няколко минути, а?
— Кои са тези думи, Ейб?
— Алфонс Пейдж.
22.
Матю Р. Броуди-внук, беше съдружник по мениджмънт на компанията „Броуди, Финкел, Уейн & Дод“. Компанията имаше двадесет и осем асоциирани към нея фирми и се помещаваше на четиринадесетия етаж на Ембаркадеро I.
Четиридесет и една годишният Броуди беше висок шест фута и четири инча и отскоро бе започнал да прилага „Гръцката формула“ за едрата си глава, засега с черна коса. Носеше костюм с жилетка на тънки, опушеночерни райета, чието сако висеше на позлатената закачалка, поставена от вътрешната страна на вратата на неговия офис.
Лицето му още изглеждаше младолико, което се подчертаваше — той беше убеден в това — от все още черната коса. Челото му беше широко, но ниско, носът — патрициански, брадичката — масивна. Единствената сравнително забележима черта във външния му вид беше — и то не особено — горната му устна, по-дълга, отколкото бе нужно, най-малко с един сантиметър. Би трябвало да има и мустаци — той имаше, докато следваше — но неговата съпруга му каза, че му придават вид на чужденец и той ги обръсна.
(Едно нещо било, каза жена му, да играеш баскетбол с черните и да имаш съквартирант по-способен от теб, а съвсем друго — да се представяш за талантлив юрист. Той току-що беше завършил право и бяха решили да сключат брак.)