Мъртвият ирландец

— Твърде голямо съвпадение, не мислите ли?

Харди се съгласи, че е така.

— И смятате, че мистър Крус би могъл да има мотив…?

Харди отиде до глобуса и го завъртя. Изглеждаше дълбоко замислен.

— Всичкото, което зная или мисля, че зная, е това, че Крус на два пъти ме излъга, когато го разпитвах. Склонен съм да смятам, че той го направи поради някаква причина.

— Защо ви е допуснал да разговаряте с него? Той ни пречеше много по време на делото.

— Тялото на Еди беше намерено на неговия паркинг. Двамата просто се надлъгвахме — аз пък му казах, че служа в полицията.

— Надявам се, че сте скрили този факт от Анди.

— Да, смятам, че съдията нямаше да го одобри. Така или иначе, аз трябваше да се срещна с Крус и той ме излъга, че не познава Еди. Има и друго: той бил на паркинга или наблизо по времето, когато Еди е бил убит.

Броуди подсвирна, седнал в едно от удобните кресла пред бюрото си.

— Ако можете да докажете това, отбелязали сте известен успех.

Харди седна в друго кресло и каза:

— Така е. Но ако вуйчо ми имаше женски цици, щеше да се казва вуйна.

Броуди си дръпна от пурата и поклати глава.

— Този случай направо ме озадачава, откровено казано. Този човек, имам предвид Крус, се нуждае от повече пари, както жабата се нуждае от повече брадавици, и руши връзките си с хора, с които е работил години наред. Дори с приятелите си.

— Социално ли?

— Всъщност не. Той няма личен обществен живот, макар че е голяма фигура в него, както казват в общността на латиноамериканците.

— Хм, това е противоречие, нали?

— Не съвсем. Общността е всъщност почти изцяло на негова страна.

— Защо тогава му е трябвало да го направи? Да отреже тези хора? То няма ли да му навреди, както е навредило на тях?

— Не мисля. Това са деветима души, пръснати из целия район на Залива. Не е същото, като да го обявиш по телевизионните новини или да го публикуваш в „Кроникъл“, та всички да узнаят.

— А какво е според вас? — попита Харди.

— Ако например го публикува „Ел Диа“, това ще изглежда абсолютен вестникарски боклук, а съм повече от сигурен, че „Ла Ора“ няма да отпечата тази история.

— На какво тогава основахте вашата защита по делото?

Броуди кръстоса дългия си крак върху другия.

— На устния им договор. На миналата дейност между двете страни. — Завъртя бавно пурата в дясната си ръка. — Всъщност ние почти стигнахме до спогодба и я нарекохме морална победа, макар че ще ви помоля да не споменавате, че съм ви посветил в тази морална победа.

— Какво трябва да се разбира под това „ние“? Вашите клиенти ли?

— „Ние“, това е фирмата.

Харди разбра истината. Делото е било почти изгубено. Броуди беше го признал, Харди познаваше и други адвокати като Броуди, които не си служеха нехайно с формулировките. Изтъкна го на мистър Броуди.