![Немското дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/2/nemskoto-dete-bg-download.jpg)
Немското дете [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191505494
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Немското дете [bg]». Краткое содержание книги:
Паула размени няколко думи с Аника в рецепцията. После почука на вратата на Мартин и влезе.
– Как вървят нещата?
– По случая с побоя ли? Момчето призна, че го е направило, а и нямаше особен избор при тази ситуация. Майката го отведе, но Йоста информира социалните служби. Явно климатът в семейството не е особено добър.
– Често е така – кимна Паула и седна.
– Но истински интересното е самата причина за побоя. Оказва се, че Пер влязъл с взлом в дома на Ерик Франкел през пролетта.
Паула повдигна вежда, но остави Мартин да продължи, без да коментира.
След като той й разправи цялата история, и двамата останаха мълчаливи за момент.
– Питам се с какво е разполагал Ерик, което би заинтересувало Шел – каза Паула. Въможно ли е да е нещо за баща му?
Мартин вдигна рамене.
– Нямам представа. Но си мисля да поговоря с него и да разбера. Тъй или иначе, трябва да идем в Удевала да разпитаме някои от членовете на „Приятели на Швеция“, а там се намира и главната редакция на „Бохусленинген“. Така че можем първо да поговорим с Аксел.
– Речено-сторено – каза Паула и се изправи.
Двайсет минути по-късно стояха отново пред външната врата на къщата, принадлежала на Аксел и Ерик.
Паула си помисли, че Аксел изглежда по-стар в сравнение с последния път. По-слаб и някак почти проз-рачен. Той им се усмихна дружелюбно и ги покани вътре. Не попита защо са дошли, просто ги поведе към верандата.
– Имате ли напредък? – поинтересува се, когато седнаха. – За разследването питам – поясни излишно.
Мартин погледна Паула и после каза:
– Работим в няколко посоки. Най-важното е, че успяхме да установим евентуалната времева рамка, когато брат ви е умрял.
– Е, това е сериозна крачка напред – каза Аксел усмихнат, макар че усмивката не прогони скръбта и умората от очите му. – И кога мислите, че е станало?
– Отишъл е да посети своята... приятелка Виола Елмандер на петнайсети юни, от което знаем, че още е бил жив тогава. Другата дата не е чак толкова сигурна, но смятаме, че е бил вече мъртъв на седемнайсети юни, когато чистачката...
– Лайла – подсказа Аксел, когато забеляза, че Мартин се мъчи да си спомни името й.
– Лайла, точно така. Дошла е тук на седемнайсети да почисти къщата, както обикновено, но никой не отворил вратата, когато позвънила, нито пък й бил оставен ключ, както сте правели двамата, когато не сте си били у дома.
– Да, Ерик беше много точен по отношение оставянето на ключ за Лайла. Доколкото знам, никога не е забравял да го направи. Така че след като не е отворил вратата и не е имало ключ, значи...
Аксел замълча и потърка очите си, сякаш пред тях играеше образът на брат му, който той предпочиташе да прогони веднага.
– Много съжалявам – изрече съчувствено Паула, – но трябва да ви попитаме къде бяхте между петнайсети и седемнайсети юни. Уверявам ви, че това е чиста формалност.
Аксел махна с ръка при опита й да го успокои.
– Не е нужно да се извинявате. Знам, че просто си вършите работата. И освен това според статистиката не са ли извършени повечето убийства от член на семейството?
– Да – кимна Мартин. – Но ние просто събираме информация за разследването, за да ви изключим като заподозрян.
– Разбира се. Ще си взема календара.
Аксел отсъства няколко минути, после се върна с дебел дневник. Седна и започна да го прелиства.
– Да видим... Напуснах Швеция и отпътувах директно за Париж на трети юни и не се върнах, докато вие... бяхте така любезни да ме приберете от летището. Но от петнайсети до седемнайсети... Нека погледна... На петнайсети съм имал среща в Брюксел, на шестнайсети съм заминал за Франкфурт и на седемнайсети съм се върнал в главния офис в Париж. Мога да ви покажа фотокопия от билетите си, ако желаете.