Немското дете [bg]

Ана не се засмя. Вместо това се разплака още по-силно и вече цялата се тресеше.

– Но какво има, скъпа? Вече сериозно ме тревожиш. Знам, че си преживяла много, но ще се справим. Просто на всички им е нужно малко време и после нещата ще се успокоят. Ти... ти и аз... заедно можем да го пос-тигнем.

Тя вдигна мокрото си от сълзи лице да го погледне, после приседна на леглото.

– Аз... аз... знам... – избъбри, докато се мъчеше да спре плача си. – Знам го... и не разбирам... защо реагирам... по този начин. – Дан я потупа по гърба и хлипането й поутихна. – Явно съм малко... свръхчувствителна... Не разбирам. Обикновено се държа така само като съм...

Тя млъкна насред изречението си, погледна Дан и зяпна.

– Какво? – попита той озадачен. – Обикновено се държиш така кога?

Ана не можеше да събере сили да отговори и след момент забеляза, че нещо му просветва.

И тогава тя кимна с разширени очи.

– Обикновено се държа така само като съм... бременна.

В спалнята настана пълна тишина. И тогава чуха тънко гласче откъм вратата.

– Вече съм облечен. Съвсем сам го направих. Аз съм голямо момче. Може ли сега да отиваме в магазина за играчки?

Дан и Ана погледнаха Адриан, застанал на прага, сияещ от гордост. Истина беше. Панталоните му бяха извъртени със задната страна отпред, а тениската с опакото навън, но си беше облякъл дрехите. Съвсем сам.

Още от антрето миришеше вкусно. Изпълнен с приятно очакване, Мелберг влезе в кухнята. Рита му бе позвънила малко преди единайсет часа да го попита дали иска да дойде на обяд, тъй като Сеньорита изявила желание да поиграе с Ернст. Не я бе попитал как точно кучето й бе комуникирало това желание. Някои неща просто трябваше да бъдат приемани като манна небесна.

– Здрасти. – Йохана беше застанала до Рита и й помагаше да кълца зеленчуци. Вярно, това й струваше известно усилие, тъй като коремът й я принуждаваше да стои на известно разстояние от плота.

– Здравейте. Тук ухае чудесно – заяви Мелберг и подуши въздуха.

– Готвим „чили кон карне“ – обясни Рита и се приб-лижи до него, за да го целуне по бузата.

Мелберг устоя на импулса да повдигне ръка и да докосне мястото, където се бяха допрели устните й. Вместо това седна до масата, сервирана за четирима.

– И някой друг ли ще ни прави компания? – попита той Рита.

– Половинката ми ще се прибере за обяд – обясни Йохана и разтърка гърба си.

– Не е ли по-добре да седнеш? – предложи Мелберг и й издърпа стол. – Сигурно е трудно да носиш цялата тази тежест.

Йохана прие и седна до него, като дишаше тежко.

– Да, не можеш да си представиш. Но да се надяваме, че няма да е задълго. Много ще съм радостна да се отърва от това. – Тя прекара ръка по корема си и попита Мелберг: – Искаш ли да пипнеш?

– А може ли? – глуповато попита той.

Бе открил съществуването на сина си чак когато Симон вече беше тийнейджър, така че тази част от бащинството беше загадка за него.

– Ето, бебето рита.