![Немското дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/2/nemskoto-dete-bg-download.jpg)
Немското дете [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191505494
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Немското дете [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава Смъртта се наведе и взе възглавницата от страната, на която спеше Херман. Ужасена, Брита видя бялата й форма да се приближава. Финалната мъгла.
Тялото й запротестира. Изпадна в паника от липсата на въздух. Опитваше се да вдиша, да вкара кислород в дробовете си. Ръцете й пуснаха чаршафа и диво загребаха въздуха. Удариха се в нещо, което оказваше съп-ротива, в кожа. Започна да дращи и да дере, бореше се да живее още секунда.
И после всичко стана черно.
Грини, край Осло, 1944 г.
– Време е за ставане! – Гласът на пазача отекна в тишината. – В редица на двора след пет минути!
Аксел отвори очи с усилие, за секунда се почувства напълно дезориентиран. В бараките беше тъмно, а в този ранен час навън почти нямаше светлина. И все пак тук бе по-добре в сравнение с килията, където го бяха държали в изолация през първите няколко месеца. Предпочиташе тесните помещения и вонята на бараките пред дългите дни самота. Беше чувал, че има 3500 затворници в Грини. Това не го изненада. Накъдето и да се обърнеше, виждаше мъже със същото примирено изражение на лицата, каквото предполагаше, че е и неговото собствено.
Седна на леглото си и потърка сънливо очи. Заповеди да се строяват биваха издавани няколко пъти на ден, когато на пазачите им скимнеше, и тежко на този, който не се движи достатъчно бързо. Но днес му беше трудно да се измъкне от леглото. Беше сънувал, че е във Фелбака, че седи на Ветербергет, гледа към водата и наблюдава чайките, които с крясъци кръжат над мачтите на яхтите. Това всъщност бе доста грозен звук, но по някакъв начин се бе превърнал в част от душата на града. Беше сънувал и как вятърът го обгръща, топъл и мек през лятото. И миризмата на водорасли, носена от вятъра по целия път до върха на хълма, където той лакомо я вдишва.
Но реалността бе твърде сурова и студена, за да си позволи да остане в съня. Усети грубата тъкан на одеялото върху кожата си, когато го отмести настрани и спусна крака от ръба на паянтовото легло. Гладът раздираше стомаха му. Даваха им храна, разбира се, но не достатъчно и не много често.
– Хайде, излизайте – нареди по-младият пазач, който се разхождаше между затворниците.
Спря се пред Аксел и му каза с приятелски тон:
– Днес е студено.
Аксел избегна погледа му. Това беше същият младеж, който бе дежурен през първия му ден в лагера и който му се стори по-дружелюбен от другите. Оказа се прав. Никога не бе виждал младия мъж да злоупотребява с положението си или да унижава зат-ворниците, както го правеха останалите пазачи. Но месеците, прекарани от Аксел в затвора, бяха създали ясна граница между едните и другите. Затворници и охрана. Това бяха два много различни типа хора. Живееха толкова различно, че той трудно понасяше дори вида на пазачите, когато се появяваха в полез-рението му. Униформата от норвежката гвардия, която Аксел носеше, веднага показваше, че той принадлежи към по-малоценна част от човечеството. От другите затворници научи, че униформата е била създадена, след като затворник избягал през 1941 г. Чудеше се как човекът е имал сили да се измъкне. Той самият се чувстваше апатичен, цялата му енергия бе изстискана от съчетанието от тежък труд, твърде малко храна, твърде малко сън и прекалено много безпокойство за хората у дома. И твърде много мъка като цяло.
– По-добре се движи – каза младият пазач и леко го побутна.
Аксел направи каквото му се каза и бързо излезе от бараката. Тежки последици очакваха всеки, който се появеше късно за сутрешна проверка.
Докато слизаше по стълбите към двора, изведнъж се препъна. Усети как кракът му губи опора и се наклони към пазача, който вървеше точно пред него. Размаха ръце, за да си възвърне равновесието, но вместо въздух, ръцете му уловиха униформата и тялото на пазача. Приземи се върху гърба на мъжа и го събори, като стълкновението му изкара въздуха от дробовете. Отначало настъпи тишина. После Аксел усети, че го влачат за краката.