Дванайсетата карта [bg]

— Как е задният вход? — попита Бел.

— Вратата е затворена и заключена.

— Стой там и охранявай задния вход. Ще я изведа. — Обърна се към момичето: — Да тръгваме.

— Няма да ги оставя така — заяви Джинива и кимна към двете жени.

— Ще ми обясните ли какво става? — гневно попита лелята.

— Полицейска акция. Някой направи опит да нападне Джинива. Искам веднага да напуснете апартамента. Можете ли да останете за известно време у някой съсед?

— Ама…

— Не искам да спорим, дами. Има ли къде да се скриете? Отговорете бързо.

Те уплашено се спогледаха.

— Може би при Жан-Мари — отвърна лелята. — През няколко врати.

Бел отиде при входната врата и отвори. Коридорът беше празен.

— Добре, вървете. Бързо.

Двете жени излязоха и потропаха на една врата. Зашепнаха и една възрастна негърка им отвори. Стариците влязоха и след малко се чу тракане на резета и вериги. Детективът и момичето изтичаха по стълбите; Бел, с пистолет в ръка, спираше на всяка площадка и проверяваше дали е чисто.

Джинива носеше кутията и мълчеше. Стискаше зъби; отново я обхвана гняв.

Спряха във фоайето. Детективът ѝ даде знак да се скрие зад него.

— Луис?

— Чисто е, шефе, поне засега — отвърна полицаят от тъмното.

Спокойният глас на Барби се чу от радиостанцията:

— Пуласки е жив. Държеше пистолета си, той е стрелял. Този изстрел сме чули. Няма следи да е улучил нещо.

— Какво казва?

— В безсъзнание е.

Значи може би престъпникът е избягал, замисли се Бел.

А може би кроеше нещо. Дали не беше по-безопасно да изчакат подкрепления тук? Основният въпрос бе какво е намислил Извършител 109.

Бел взе решение.

— Луис, ще я изведа. Веднага. Трябва да ми помогнеш.