Перфектният удар [bg]

Името му беше Антъни Зим.

И никой не го наричаше Тони.

— Имали са очевидни причини да изберат Роби — заяви Кент.

— Добър избор — кимна Зим. — Той знае какво прави.

— И не е извън системата като теб.

— Аз не съм извън системата, господин Кент — поправи го Зим. — Аз съм просто офлайн. Разликата е доста голяма.

— Много добре ми е известно — кротко отвърна Кент. — Нали аз настоявах да те сложим на място, където можем да използваме дарбата ти в максимална степен.

Зим не каза нищо. Просто опря огромните си длани на масичката. Дори в седнало положение той балансираше на пети и пръсти, готов всеки миг да скочи на крака. Което често му се беше случвало през годините.

— Джесика Рийл — произнесе Кент.

Зим мълчеше и чакаше.

— Тя продължава да е на свобода и става все по-опасна — добави Кент.

— Това го умее открай време — отбеляза Зим.

— Да разбирам ли, че я познаваш добре?

— Никой не я познава добре. Нито пък Роби. Те са потайни, също като мен. Такъв ни е занаятът.

— Но ти си работил с нея.

— Да.

— Ас Роби?

— Два пъти. В поддържаща роля. После обаче се оказа, че изобщо не се е нуждаел от подкрепа.

— Можеш ли да ги ликвидираш, ако се наложи? Или поне единия от тях?

— Да. Стига обстоятелствата да са благоприятни.

— Ще се опитаме да ги направим благоприятни.

— Опитите не са достатъчни. Трябва ми повече.

— Обърнах се към теб, защото си от най-добрите — сбърчи вежди Кент.

— Но искате да се справя с хора, които не ми отстъпват по нищо. Поединично вероятно бих могъл да се справя. Но ако са заедно, не давам гаранции.

— От това следва, че никога не трябва да бъдат заедно.

— Роби има задачата да я открие. Ако успее, ще ви спести неприятностите.

— Напоследък около Роби става нещо, което започва да ме тревожи.

— Какво по-точно? — попита Зим.

— Според някои сведения е започнал да действа на своя глава, без да се съобразява със заповедите. А има и друго…

— Искам да знам всичко.

— Рийл поддържа връзка с него и му разказва разни неща.

— Искаш да кажеш, че го манипулира? Много я бива в това.

— Не мислех, че я познаваш толкова добре.

— Познавам я достатъчно — отсече едрият мъж, после се приведе леко напред и попита: — Мога ли да направя едно предложение?

— Слушам те.

— Нека разиграем събитията. Роби убива Рийл. Или обратното. Или се избиват взаимно.

— Това беше първоначалният план, който все още е възможен — отвърна Кент и се приведе напред, само на сантиметри от лицето на Зим. — Ти си резервният план. Доколкото се ориентирам в нещата, работата ще бъде възложена именно на теб. А не мога да разчитам, че всичко ще се подреди идеално. Залогът е висок и до голяма степен зависи от късмета. Но късметът е нещо, на което не мога да разчитам, разбираш ли?