Перфектният удар [bg]

— А как е намерил смъртта си тоя Рой Уест?

— Не мога да кажа. Вече споменах, че не работя по случая. На всичкото отгоре имаме и стрелба в близост до федералния съд в Александрия.

— Дори не съм чул за нея — поклати глава Роби.

— Участвали са няколко автомобила, но както винаги никой не е записал номерата им. Някаква мацка шофирала като Джеф Гордън. От колите открили стрелба точно в момента, в който един федерален съдия се разхождал на същото място.

— Той ли е бил мишената?

— Не знам. По-скоро не. Включили са го в рапорта просто защото е съдия. Все още не сме проверили тази версия.

— Кой съдия?

— Самюъл Кент.

— Може би е било сблъсък между улични банди.

— В тази част на Александрия живеят все важни клечки. Там няма улични банди.

— А някаква информация за „мацката“?

— Не. Профучала и изчезнала.

— А стрелците?

— Те също изчезнали. Смайващо е, че всичко се случва на толкова оживена улица, но е факт. — Тя допи сока си и тръсна глава. — Ти ме покани на среща, а аз се разбъбрих. Сега си затварям устата и включвам слуха си.

Роби кимна, опитвайки се да прецени чутото и най-вече да определи дали въпросната „мацка“ е тази, за която си мислеше. Доскоро би отхвърлил подобен вариант като абсолютно невъзможен, но след Арканзас му се струваше много вероятно да е била именно Джесика Рийл.

— Доволен съм, че видях Джули — подхвърли той.

— Наистина ли? От моя гледна точка нещата не преминаха особено гладко.

— Тя беше разстроена.

— А не трябваше ли?

— Напротив, имаше право. Но докато я карах към дома й, все пак успях да си поговоря с нея.

— И?

— Остана си разстроена.

— Вероятно си проявил изключителни професионални умения.

— Единствената ми цел е нейната сигурност. Самата ти ме предупреди.

— Знам, Роби. Но не бива напълно да я изключваш от живота си. Вие двамата преживяхте заедно много неща. А дори и аз, по дяволите.

— Ние с теб също преживяхме много — отбеляза Роби.

Ванс се изненада от тези думи и бавно се облегна назад.

— Вярно е — каза тя. — Ти ми спаси живота, рискувайки своя.

— Но аз бях причината да бъдеш застрашена. А това ме връща обратно към Джули. И към теб. Всяка среща между нас може да ти донесе нова опасност. Сериозно ти говоря, Ники. Може би и тази вечер не трябваше да ти се обаждам.

— Не можеш непрекъснато да закриляш всички, Роби. Освен това аз съм агент на ФБР и мога да се грижа за себе си.

— При нормални обстоятелства. Но аз не съм нормален.

Тя изсумтя, но после забеляза сериозното му изражение и промърмори:

— Знам какво искаш да кажеш, Уил. И напълно те разбирам.