Легендата за Линкълн [bg]

Последните пет години от брака му с Пам бяха всичко друго, но не и интимни. Тогава приличаха повече на непознати, които живеят заедно — и двамата осъзнаваха, че с връзката им е приключено, но нито един от тях не искаше да направи нищо, за да я прекрати. Най-сетне Пам беше предприела нещо, като се беше изнесла. В крайна сметка той сложи край на отчуждението им, като се разведе с нея, оттегли се от държавна служба и се премести от Джорджия в Дания.

Когато беше на мисия, Малоун умееше да действа с швейцарска прецизност — замисляше, планираше и изпълняваше нещата точно така, както трябва. Когато ставаше дума за емоции, се препъваше като аматьор. Сякаш просто не беше в състояние да преценява правилно ситуацията. Беше объркал всичко с Пам. И сега се питаше дали не допуска същата грешка с Касиопея.

Тишината беше нарушена от тихо почукване. Малоун се беше надявал на това посещение. Той отвори вратата и в стаята му влезе Касиопея.

— Стефани ми каза къде си — започна тя. — Но точно в момента нито тя, нито ти сте ми особено симпатични.

— И аз се радвам да те видя.

— Какво правиш тук?

Той сви рамене.

— Нямах друга работа. Реших да дойда и да видя с какво се занимаваш.

Малоун забеляза, че тя не беше в настроение за сарказъм. Впрочем и той не беше.

— Доста си далече от своя замък — отбеляза той.

— Давам си сметка, че те излъгах. Беше необходимо.

— Явно.

— Какво трябва да означава това?

— Може би онова, което си мислиш, че трябва.

— Поех риск, като дойдох тук — каза тя. — Но си помислих, че трябва да поговорим.

Той седна на леглото. Тя остана права.

— Защо купи онази книга? — попита го тя.

— Президентът на Съединените щати ми нареди да го направя. — Малоун осъзна, че тя не знае за намесата на Даниълс. — Стефани е пропуснала тази подробност, така ли? По-добре да свикваш. Ще ти казват само толкова, колкото трябва да знаеш.

Касиопея не приличаше на себе си. Погледът й бягаше от неговия, гласът й беше безизразен.

— А ти защо си тук? — попита я той.

— Мислех си, че помагам да се изчисти името на един стар приятел. Вече не съм толкова сигурна.

Беше време да сложат всички карти на масата.

— Той ти е повече от стар приятел.

— Беше първата ми любов. Трябваше да се оженим. Родителите ни го искаха повече от всичко. Но аз сложих край на връзката ни.