Легендата за Линкълн [bg]

Саласар запази спокойствие. Независимо от цялото перчене на Котън Малоун Саласар се съмняваше, че животът му е в опасност. Беше просто един от хилядите второстепенни служители на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Струваше му се невероятно правителството на САЩ да е изпратило специален агент, за да го убие. Разбира се, ситуацията криеше други рискове. Саласар вече беше забелязал, че Малоун е взел оръжието на единия данит — познаваше пистолета, насочен срещу него. Всичките му хора носеха един и същ модел. Огнестрелните оръжия бяха неговата страст. Саласар ги обичаше още от малък. Баща му го беше научил да ги уважава. Саласар сам се беше научил как да ги използва за доброто на Църквата.

— Интересно, че твоите началници са те изпратили при мен, въоръжен с толкова малко информация — отбеляза той. — Би трябвало да знаеш каква е връзката между шестте американски щата.

— Ще се изненадаш колко много знам.

Самоувереният израз на лицето на похитителя му не хареса на Саласар.

— Моето предположение е друго — каза Малоун. — Ти си любопитният в случая. Искаш да разбереш защо се интересуваме толкова много от теб. Приготви се. Съвсем скоро ще получиш отговор на този въпрос.

— Нямам търпение.

— Питам се нещо — каза Малоун. — Дали настоящият пророк знае за твоята весела банда от данити? Не мога да си представя, че е дал разрешението си за това. Църквата на мормоните доста се е развила. Отдавна няма нужда от такива крайни действия.

— Не съм съвсем сигурен. Църквата ми е понесла много тормоз и преследване. Страдали сме от обиди като онези, които ти ми нанесе по-рано, насилие, дори убийства. И не сме оцелели, като сме проявявали слабост.

Саласар се опитваше да спечели време, за да даде възможност на хората си да действат. Надяваше се, че го правят.

— Два пъти те подцених, Малоун — каза той.

— Често ми се случва.

— Няма да има трети път.