Легендата за Линкълн [bg]

— Не ме разбирай погрешно — продължи той. — Храня дълбоко уважение към мормонската религия. Чарлс Сноу винаги е бил честен и прям с мен. Но във всяка религия има фанатици и откачалки. За наше съжаление, един от техните е председател на Бюджетната комисия в Сената.

Стефани беше оставила президента да седи сам на масата в трапезарията. Едуин я беше придружил до „Мандарин Ориентал“ — хотела, в който отсядаше винаги когато беше във Вашингтон. Стефани се беше освежила, беше се обадила в Атланта и беше говорила по телефона с Касиопея Вит, за да разбере какво е станало на търга в Залцбург.

— Ти си знаела, че Котън ще дойде тук — каза Касиопея. — И не ми каза нищо.

— Само го подозирах. И, да, реших да запазя своите опасения за себе си.

— Би трябвало веднага да се откажа.

— Но няма да го направиш.

— Котън каза, че твоят агент е мъртъв. И обвини Хосепе за убийството му.

— Котън казва истината. И за двете.

— Трябва да получа доказателство.

— Направи го. И докато се занимаваш с това, използвай случая да се стегнеш малко.

— Аз не съм от твоите хора, Стефани. Не приемам заповеди от теб.

— В такъв случай излез от играта. Веднага.

— Дори аз да си тръгна, Котън ще остане тук.

— Точно така. И ще се справим със Саласар по нашия начин.

Таксито я остави на тротоара. Стефани отново беше в Джорджтаун, недалече от кръстовището на Уисконсин авеню и Ем стрийт. Преди триста години тук била най-вътрешната точка по устието на река Потомак, до която можели да достигнат океанските кораби, така че мястото се превърнало в търговско пристанище. Сега беше модерно предградие на столицата — дом на елитни модни магазини, открити барове и прочути ресторанти. Паркове и зелени площи служеха за буфер между луксозния район и центъра на Вашингтон. Къщите в Джорджтаун бяха сред най-скъпите в града. Прекрасният дом, в който живееше Роуан, беше на тиха улица с колониална и викторианска архитектура. Къщата беше от бели тухли, на два етажа, в сянката на надвисналите корони на няколко дъбови дървета. Покрай алеята, застлана с тухли, имаше цветни лехи; цветя имаше и в саксиите, подредени по края на верандата. Стефани се качи по дървените стъпала към верандата и натисна звънеца. Даниълс й беше казал, че сенаторът ще се върне от Юта към четири и половина.

Вратата й отвори самият Роуан.

Беше от онези мъже, чийто ръст и впечатляващо физическо присъствие само се допълват от съвършената военна стойка. С гъстата си бяла коса и обветреното лице приличаше на застаряващ спортист. Очите му бяха като късчета въглен и излъчваха осезаема враждебност. Присъствието й тук представляваше сериозно нарушение на протокола — незачитане на неписаното правило, че домът на всеки човек е негова свещена крепост.

— Трябва да говоря с теб — каза тя.