Царство от Мед

— Той определено е бил по-добър в това от мен.

Хатсет въздъхна и дойде да седне до него.

— Все още си същото момче, което си спомням — каза с омекнал глас. — От мига, в който проходи, вървеше по петите ми из харема, бърборейки за всичко, което виждаше. И най-малките неща те изпълваха с наслада, с удивление… Другите жени заявиха, че си най-любопитното дете, което са срещали някога. Най-сладкото. — Очите й лумнаха от отдавнашната измяна. — А после Гасан те отне от мен. Затвориха те в Цитаделата, сложиха зулфикар в ръката ти и те обучиха да бъдеш оръжие за брат си. — Последните думи я задавиха. — Ала аз все още виждам онази невинност у теб. Онази доброта.

Али не знаеше какво да отговори на това. Прокара пръсти по раираната синя коприна на дивана. Беше мека като розова пъпка, много по-фина от всичко, на което беше седял в Ам Гезира, и все пак именно там копнееше да бъде, въпреки убийците. Място, където да помогнеш на другите бе нещо толкова просто, колкото да изкопаеш кладенец.

— Тази доброта не ме доведе доникъде в Девабад. Всички, на които се опитам да помогна, се оказват в още по-лошо положение.

— Не се отказваш от войната само защото си изгубил няколко битки, Ализейд. А променяш тактиката. Несъмнено, това е урок, на който са те научили в Цитаделата.

Али поклати глава. Приближаваха се опасно до разговор, който не искаше да водят.

— Тук няма война, която да бъде спечелена. Не и от мен. Абба искаше да ми даде урок и аз го научих. Ще остана в Цитаделата със зулфикар в ръка и език зад зъбите до Навастем.

— Докато по улиците продават Шафити като добитък? — предизвика го Хатсет. — Докато събратята ти в Царската стража са принудени да тренират с тъпи ножове и да ядат развалена храна, та благородниците да могат да пируват и танцуват по време на празника?

— Не мога да им помогна. А и ти едва ли можеш да твърдиш, че нямаш пръст във всичко това — отвърна Али обвинително. — Мислиш ли, че не знам какви игри играят аяанлийците с икономиката на Девабад?

Хатсет отвърна на гневния му поглед.

— Твърде умен си, за да вярваш, че аяанлийците са единствената причина за финансовите проблеми на Девабад. Ние сме изкупителната жертва; едно незначително намаляване на притока от данъци не може да доведе до опустошението, което, сигурна съм, си видял с очите си. Ала това да държиш една трета от населението в робство и нищета, да. — Тонът й стана настойчив. — Хората не процъфтяват под властта на тирани, Ализейд; не откриват нови изобретения, докато се мъчат да оцелеят, нито предлагат творчески идеи, когато грешките се наказват с копитата на каркадан.

Али се изправи на крака; искаше му се да я опровергае.

— Върви и кажи всичко това на Мунтадир. Той е емирът.

— Мунтадир не притежава необходимото, за да направи онова, което е нужно. — Гласът на Хатсет беше учудващо мек. — Харесвам брат ти. Той е най-очарователният мъж, когото познавам, и също като теб има добро сърце. Само че баща ти му е втълпил убежденията си по-дълбоко, отколкото предполагаш. Той ще царува, също като Гасан, в такъв страх от хората си, че ще ги мачка.