Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Ботичели обаче не е светец, подобно съществуване е невъзможно в двореца Медичи по времето на Лоренцо. Там винаги присъства ерудираното остроумие на Полициано или надменният блясък на ума на Пико, или пък поредната история за любовните похождения на Джулиано де Медичи. Но като всички и Ботичели е привлечен най-много от Лоренцо, който със сигурност отговаря на привързаността му. Банка „Медичи“ изпитва затруднения и Лоренцо невинаги може да си позволи да му плаща както подобава, парите са нужни за пирове и карнавали, за да бъдат щастливи гражданите. Вместо това Лоренцо прави всичко възможно да намира работа на Ботичели при онези, за които не е проблем да си го позволят. Художникът изпълнява поръчки на Томасо Содерини, на семейство Торнабуони, Веспучи и дори Албизи. Именно през този период рисува първото от двете си неземни произведения, с които остава в историята — „Алегория на пролетта“.

Дълго време се смята, че картината е поръчана от Лоренцо Великолепни, но всъщност е създадена за един негов богат братовчед на име Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи. В нея Ботичели постига едно съчетание на платоновите идеали и класическата митология, за да изобрази ефирната лекота, цвят и красота. В средата сред съпътстващите я фигури е богинята на любовта Венера, но това е Платонова Венера, чиято идеална любов изпълва цялата природа около нея. Вдясно е фигурата на Флора, хваната в прегръдките на Западния вятър. Този образ се смята, че е Симонета Веспучи, възпята от Полициано като голямата любов на Джулиано де Медичи. Година преди създаването на картината тя умира на седемнадесет години от белодробна туберкулоза. Този факт обяснява призрачната синя прегръдка на Западния вятър, спуснал се зад нея, стреснатия, извърнат назад поглед върху лицето ѝ, а ясно очертаните листа, сипещи се от отворената й уста придобиват по-мрачна символика.

Лоренцо се радва на присъствието на хората на изкуството и прави всичко възможно, за да ги насърчава, но изненадващото е, че не е чак толкова голям меценат, както своя баща Пиеро. Всъщност, пред картините предпочита колекцията си от скъпоценни камъни, която включва няколко изключителни образци, чиято цена е 1 000 флорина. За сравнение, Ботичели обикновено получава по 100 флорина за картина, но дори и това е повече от едногодишната заплата на един умел занаятчия. Но именно художник, любимец на Лоренцо, създава произведение на изкуството, което значи повече от всичко друго за главата на рода. Лоренцо избира Ботичели, поетичния платонист сред художниците, да нарисува обесването на участниците в заговора Паци на стената на двореца на Сеньорията, което със сигурност е повече награда за приятелството и верността, отколкото признание за таланта. Ботичели получава заповед да нарисува колкото е възможно по-реалистично образите на хората, които обществото ще подиграва, които са убили брата, с когото са израснали, брата, когото и двамата са обичали.