Рестарт [bg]

26

Правили ли сте някога това?

Спирали ли сте пред дома си в чисто нов „Mercedes SL550 Роудстър“ със свален гюрук, след като сте прекарали точно 32 минути в автокъщата, за да купите колата, като при това преговорите за цената се следните: питате на каква цена е обявена колата, кимате с безразличие и написвате личен чек за цялата шестцифрена сума?

Е, ако не сте го правили, опитайте го някой ден. Хубаво е да се види как живеят другите. Под „другите“ в случая имам предвид безумно богатите или несъмнено престъпните, както и онези по средата между тези две категории — място, където малко изненадващо за мен се намирам аз в този момент.

Паркирам новия мерцедес в алеята, гася двигателя и използвам мобилния си, за да повикам Либи.

— Имам изненада за теб — казвам й аз. — Излез навън.

След малко вратата се отваря и тя излиза на верандата. Когато вижда колата, леко залита назад… може би от изненада. А може да е и заради горещината — три часът следобед е, слънцето е високо в небето и е нажежено до бяло.

— Какво, за бога…? — запъва се Либи, макар, разбира се, да знае какво, за бога, става.

Слиза по стълбите. Аз пък излизам от колата, като оставям вратата отворена:

— За теб.

— За мен?

— Това е моят начин да ти кажа „Благодаря“… че ме понасяш. И заради всички неприятности. За всички дивотии

— О, Джими — казва тя, — не е нужно да ми благодариш. — Забелязвам, че не е несъгласна с мен за неприятностите и дивотиите… само за благодарността.

Изминала е една седмица след онази нощ в ресторанта и телефонното обаждане на Тад. Седмица на спокойствие — спокойствие на работа, спокойствие у дома, никакви гневни изблици, никакви конфликти, просто всепроникваща безчувственост, сякаш в къщата, където живеем с жена ми, се е спуснала мъгла от анестетик.

Либи докосва ръката ми, хлъзва се в колата, кожената седалка изскърцва под памучната й лятна рокля, и тя обхваща здраво волана.

— Прекрасна е — прошепва. Обляга се на седалката и се поглежда в огледалото. И пита някак между другото: — Как плати за нея?

— С бонус от Тад.

Поглежда ме странично:

— Какъв бонус?

Джими-дръж-си-устата-затворена бонус, минава ми през ум. Но на глас отговарям:

— За задържане на състоянието.

— Значи ли това, че е доволен?

— Предполагам.

— Хубаво. — Тя слиза от колата и затваря вратата. Вратата хлопва меко, както правят вратите на коли за по сто хиляди. — Дръж ги доволни, Джими. Важно е да са доволни.