Рестарт [bg]

— Чуй ме, партньоре казва Тад и изборът на думата ме кара да настръхна. Партньор. — Ето какво трябва да разбереш. Ти си бизнесмен. Аз съм бизнесмен. Ние правим бизнес. В бизнеса има даване и вземане. Аз ще ти дам, а ти ще вземеш.

— Тад…

— Почакай — срязва ме той, — не съм свършил. — И продължава по-кротко: — Когато тази операция приключи, ще има други компании. По-големи компании. Това е страхотното в работата, която си избрал, Джими: източникът на човешки слабости е неизчерпаем. Винаги ще има още боклук, който ще трябва да разчистваш! А след „Тао“ вече ще имащ е какво да се хвалиш. И ще получиш по-важни назначения. Аз ще ти помогна да ги получиш. Засега само си трай и направи всички ни щастливи.

— Кои са всички? — изведнъж намирам смелост да попитам. — Кои? Ти и кои още?

— Моите партньори — казва Тад.

— Кои са твоите партньори?

— Ти знаеш — с леден глас ме осведомява Тад.

Познавам останалите трима партньори в инвестиционната фирма на Тад „Бедрок Венчърс“. И тримата съм облъчвал с безумните си бизнес идеи, участвал съм в бизнес срещи е тях и отчаяно съм ги молил — когато нещата покрай мен загрубяха да ми отделят малко време. Единият се казва Стив Бърнам — софтуерен предприемач и випускник на Масачузетския технологичен университет, който направи двеста милиона, продавайки една за нищо негодна начинаеща фирма на Яху само година преди Яху да ликвидира фирмата и да я запише в графата на тоталните си загуби. Вторият е Бирам Санджай — бивш консултант на Би Си Джи[24], чиято специализация, поне доколкото си бях изяснил от срещите си е него, бе да се явява на заседания на бордове, да начертае четири квадрата на бялата дъска и да убеждава присъстващите директори и президенти на компании, че трябва да се „прехвърлят в горния десен квадрант“. Третият беше Тенч Уъртингтън — випускник на Харвард и магистър по бизнес администрация с потекло, датиращо от времената на „Мейфлауър“[25], с нос на римска статуя — чиято функция в „Бедрок Венчърс“ бе тази на „шперц“: той отваряше много врати — във фондации, пенсионни фондове, семейни офиси и убеждаваше важни хора да подписват чекове.

Всеки от партньорите на Тад е непоносим по различен начин и нито един от тях не е човек, с когото бих могъл да изтърпя насаме и един час. Но нито един не е престъпник. Нито един от тях не би одобрил подобен план: да се източат пари от инвестициите на „Бедрок“ и да се налеят в джобовете на Тад и в моите. В крайна сметка тези пари са си техни пари. Парите, които сега притежавах, бяха дошли от тях.