Изворът [bg]

Роурк имаше да каже много неща. Каза ги спокойно, макар че в началото му беше трудно, защото искаше да получи поръчката, искаше му се да я изтръгне от господин Янс с насочен пистолет, ако му бе в ръката. Но след минути всичко изглеждаше просто и лесно, мисълта за оръжието изчезна, изчезна дори желанието да му бъде възложена сградата; не ставаше дума за поръчката, а и той не бе дошъл, за да я получи. Заговори за архитектура.

— Господин Янс, когато си купувате автомобил, нали не искате розови гирлянди по стъклата, изваян лъв на всеки калник и ангел, седнал на покрива. Защо?

— Би било нелепо — отвърна г-н Янс.

— Защо да е нелепо? Сигурно би било прекрасно. Луи XIV е имал такава карета, а щом тя е подхождала на Луи XIV, защо да не подхожда и на нас. Няма защо да се стремим към прибързани нововъведения, нито да скъсваме с традицията.

— Но вие изобщо не вярвате в подобни неща!

— Да, така е. Но вие вярвате, нали? Вземете например човешкото тяло. Защо да не ви хареса човешко тяло с къдрава опашка, завършваща със сноп щраусови пера? И с уши като листа от акант? Мигар няма да е по-привлекателно от сегашното ни грозно голо тяло, без никакви украшения? Защо не ви допада тази мисъл? Защото такова тяло ще е безполезно и нелепо. Човешкото тяло е красиво, защото в него няма нито един мускул, който да не служи за нещо; защото в него няма никаква излишна линия; защото всеки негов детайл е подчинен на някаква идея — идеята за човека и за неговия живот. Кажете ми тогава защо, когато става дума за сграда, не я гледате с мисълта, че тя има своя цел и предназначение, защо искате да я удушите с украшения, да принесете в жертва предназначението й в името на нейната обвивка, без дори да знаете дали искате такава обвивка? Защо искате тя да изглежда като хибридно чудовище, пръкнало се от кръстосване на десет различни изчадия, превърнало се в твар без душа, сърце и мозък, в твар, която няма нищо друго, освен козина, опашка, нокти и пера? Защо? Обяснете ми, моля ви, защото и досега не съм успял да го разбера.

— Никога не съм мислил по този начин — каза г-н Янс и добави неуверено: — Но ние искаме нашето здание да излъчва достойнство, нали знаете, и красота, истинска красота.

— Какво е красотата?

— Ами-и-и…

— Кажете ми, господин Янс, наистина ли намирате за красиви гръцките колони и кошниците с плодове, лепнати на модерна административна стоманена сграда?