Изворът [bg]

Строежът на къщата на Санбърн се проточи през лятото и есента. Всеки ден се водеха нови битки.

— Разбира се, г-н Роурк, казах ви, че искам три килера в моята спалня, ясно си спомням, беше петък и седяхме в салона, г-н Санбърн седеше в голямото кресло до прозореца, а аз бях… Плановете ли? Какви планове? Мигар очаквате от мен да разбирам от планове?

— Леля Розали казва, че не може да се качва по вита стълба, г-н Роурк. Какво да правим? Да подбираме гостите си така, че да подхождат на вашата къща?

— Г-н Хълбърт казва, че този таван няма да издържи… А г-н Хълбърт разбира от архитектура. Прекарал е две лета във Венеция.

— Горката Джун казва, че нейната стая е мрачна като килер… Това е нейното усещане, г-н Роурк. Може и да не е мрачна, но й вдъхва усещане за мрак.

Роурк не спеше по цели нощи и преправяше плановете, за да внесе изискваните промени. Така минаваха дни, в които бяха събаряни построени етажи, стълбища и преградни стени. Разходите за строежа непрекъснато растяха. Предприемачът свиваше рамене и казваше:

— Нали ви казвах. Винаги е така, като наемете някой шантав архитект. Ще видите колко ще се охарчите до приключването на строежа.

А когато къщата беше почти готова, Роурк реши, че трябва да я промени. Източното крило никак не му хареса. Докато го строяха, той осъзна каква грешка е допуснал и как може да я поправи, за да стане къщата по-смислена. Правеше първите си стъпки в строителството и първите експерименти. Признаваше го най-откровено. Но г-н Санбърн не разреши промяната — беше дошъл неговият ред. Роурк се опита да го убеди. След като бе осъзнал как трябва да изглежда новото крило, Роурк не можеше да се примири с вида на къщата, както бе построена.

— Не, че не съм съгласен с вас — каза студено господин Санбърн, — всъщност смятам, че сте прав. Но не можем да си го позволим. Съжалявам.

— Ще ви струва по-малко от нелепите промени, които ми наложи г-жа Санбърн.

— Не повдигайте отново този въпрос.

— Г-н Санбърн — попита бавно Роурк, — ще се подпишете ли, че сте съгласен с промяната, ако тя не ви струва нищо?

— Разбира се. Ако направите чудо, за да я изпълните.

И той подписа. Източното крило беше построено наново. Плати го Роурк. Похарчи по-голяма сума от хонорара, който му бе изплатен за проекта. Г-н Санбърн се поколеба дали да поеме разходите. Г-жа Санбърн се възпротиви.

— Това е обикновена хитрина — каза тя, — форма на натиск. Изнудва те заради добрите ти чувства. Очаква, че ще платиш. Почакай и ще се убедиш. Сам ще поиска да платиш. Не му позволявай да се измъква.

Роурк не поиска нищо. Г-н Санбърн така и не му плати.