Изворът [bg]

— Какво искаш да кажеш?

— Не знам. Само това, което казах.

Седмиците минаваха. Роурк отиваше всеки ден в кантората, прекарваше по осем часа на бюрото си и четеше много. В пет часа си отиваше у дома. Премести се в по-хубаво жилище близо до кантората. Живееше пестеливо и парите щяха да му стигнат задълго.

Една февруарска сутрин телефонът в кантората звънна. Бодър и енергичен женски глас поиска среща с господин Роурк, архитектът. Същия следобед енергична и дребна мургава жена влезе в кантората. Беше с палто от визон и екзотични обици, звънтящи при всяко движение на главата й. Главата й се движеше постоянно, като на пърхаща птица. Г-жа Уейн Уилмът от Лонг Айлънд искаше да си построи къща извън града. Обясни, че се е спряла на г-н Роурк, защото е проектирал дома на Остин Хелър. Тя обожаваше Остин Хелър. Нарече го пророк за всички онези, които се стремят поне малко да бъдат прогресивни интелектуалци. „Не мислите ли?“ — и беше фанатична почитателка на Хелър, „да, буквално фанатична“. Господин Роурк е много млад, нали? — но тя няма нищо против, тя е много либерална и с удоволствие помага на младите. Искаше голяма къща, имаше две деца, които трябва да имат възможност да изразяват своята индивидуалност — „съгласен ли сте?“ — всяко от тях трябва да има отделна стая, а тя иска библиотека — „чета до забрава“, — музикална стая, оранжерия — „отглеждаме момини сълзи, приятелките ми казват, че това е моето цвете“ — кабинет за съпруга й, който й се доверява напълно и й е поверил да планира къщата — „толкова ме бива за това, че ако не бях жена, сигурно щях да съм архитект“ — стаи за прислугата, гараж за три коли. След около час и половина, които посвети на подробности и обяснения, тя каза:

— И разбира се, стилът на къщата ще бъде английски Тюдор. Обожавам английския Тюдор.

Той я погледна и бавно попита:

— Виждали ли сте къщата на Остин Хелър?

— Не, макар че ми се иска да я видя, но как?… Не познавам г-н Хелър, аз съм само негова почитателка, най-обикновена почитателка. Какво представлява той всъщност? Трябва да ми кажете, умирам от любопитство… не, не съм виждала къщата му, тя е някъде в Мейн, нали?

Роурк извади снимки от чекмеджето на бюрото и й ги подаде.

— Това е къщата на Хелър.

Тя разгледа снимките. Погледът й се плъзгаше като вода по гланцираната им повърхност. Остави ги на бюрото.

— Много интересно — каза тя. — Съвсем необичайно. Направо изумително. Но, разбира се, аз не искам такава къща, тя няма да изразява моята индивидуалност. Приятели ми казват, че индивидуалността ми е съзвучна с епохата на кралица Елизабет.

Той се опита спокойно и търпеливо да й обясни защо не трябва къщата й да е в стил Тюдор. Тя го прекъсна насред изречението.