Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
А и при него не се чувствах удобно. Той съвсем се беше вманиачил. Ядеше, пиеше, живееше и дишаше единствено с мисълта за „Екстрийм Вайкинг”. Апартаментът му,с малко мебели и изрядно поддържан преди, сега бе осеян с програми за тренировки и диетични списъци. Беше си купил ново олекотено колело, което обитаваше коридора, и не биваше да го пипам, да не би да навредя на идеално регулираните му състезателни възможности.
Освен това Патрик рядко си беше у дома, дори в петък или събота вечер. С неговите тренировки и моя работен график сякаш вече бяхме свикнали да прекарваме по-мал-ко време заедно. Можех да отида с него на пистата и да наблюдавам как прави безкрайните си обиколки, докато
*Известна марка тютюн за цигари. - Б. пр.
измине необходимия брой километри, или да стоя в апар-тамента и да гледам телевизия сама, сгушена в единия ъгъл на огромния му кожен диван. В хладилника нямаше храна, освен нарязани на тънко пуешки гърди и енергийни напит-ки, гъсти като жабешки хайвер. Веднъж с Трина ги бяхме опитали и ги изплюхме, давейки се театрално като деца. Истината беше, че не харесвах апартамента на Патрик. Купил го бе преди година, когато най-сетне се убеди, че майка му ще е добре и сама. Бизнесът му вървеше и ми беше казал, че е добре единият от нас да има жилище. Може би това бе намек, че е време да заживеем заедно, но разго-вор така и не се състоя. И двамата не бяхме от хората, които ще повдигнат тема, караща ги да се чувстват неловко. В резултат в апартамента нямаше нищо мое - въпреки годините, прекарани заедно. Така и не бях събрала сили да му го кажа, но предпочитах да живея в моята къща, независимо от шума и теснотията, отколкото в това бездушно, безлично ергенско жилище със строго определени места за паркиране и красив изглед към замъка. Освен това ми беше самотно.
- Трябва да спазвам графика, рожбо - оправдаваше се той, когато се оплаквах. - Не направя ли трийсет и пет километра на тоя етап от играта, никога няма да спазя графика.-После ме осведомяваше колко са заякнали прасците му или ме молеше да му подам загряващия спрей.
Когато не тренираше, беше на безкрайни срещи с останалите членове от отбора, където се сравняваше спортната екипировка и се правеха последни приготовления за пъту-
ването.Да седя с тях бе като да съм сред група корейци. Нямах представа за какво говорят, нито желаех да разбера. А след седем седмици от мен се очакваше да ида с тях в Норвегия.Още не бях измислила как да кажа на Патрик, че не съм помолила семейство Трейнър за отпуск. Как можех да го поискам? Когато
дойдеше време за „Екстрийм Вайкинг”, щеше да е останала по-малко от седмица от времето в договора. Предполагам, че бе детинско да отказ-вам за се занимавам с това, но истината е, че виждах само
Уил и тиктакащия часовник. Почти нищо друго не ме вълнуваше.
Най-голямата ирония бе, че дори не можех да спя добре в апартамента на Патрик. Не знам на какво се дължеше, но когато отивах на работа, имах чувството, че говоря през стъклен буркан и изглеждам така, сякаш някой ми е наси-нил очите. Започнах да слагам пудра върху сенките - в толкова плътен слой, сякаш боядисвах стена.
- Какво има, Кларк? - попита Уил.
Отворих очи. Той беше точно до мен, наклонил глава на една страна, и ме наблюдаваше. Изпитах чувството, че е седял така доста време. Ръката ми автоматично опипа устата, да не би да ми е потекла слюнка.
Филмът, който се предполагаше, че гледам, бе само низ от бавно сменящи се кадри.
- Нищо.Съжалявам.Просто тук е топло. - Изправих гръб.
- За втори път заспиваш през последните три дни.-Той изучаваше лицето ми. - И изглеждаш ужасно.
Тогава му казах. Казах му за сестра си и смяната на легната и как не исках да се оплаквам, защото всеки път, щом погледнех татко, виждах как едва крие отчаянието си, че дори не може да осигури на семейството си къща, в която
да спим всички.
за
да спим всички.- Още ли не е намерил нищо?
- Не. Сигурно е заради възрастта. Но да не говорим за това. Тази тема е… - Свих рамене. - Тази тема е неудобна за всички.
Изчакахме да свърши филмът и аз отидох до дивидито, извадих диска и го пъхнах обратно в опаковката. Чувствах се малко неловко, че съм споделила проблемите си с Уил. Изглеждаха смущаващо незначителни в сравнение с него-вите.
- Ще свикна - уверих го. - Всичко ще е наред.Наистина.
на.
Уил изглеждаше замислен през останалата част от сле-добедса. Измих чиниите, върнах се в дневната и нагласих компютъра му. Когато му донесох питие, той изви количката си към мен.
- Много е просто - каза той, сякаш не бяхме прекъсва-ли разговора. - Можеш да спиш тук през уикендите. Има една свободна стая - тъкмо ще влезе в употреба. Заковах се с високата чаша в ръка. - Не мога да го направя.