Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Ти ми влияеш зле Уил Трейнър - заявих, докато от-варях вратата на колата и спусках рампата. Не можех да спра да се усмихвам.
- Покажи ми я.
Огледах улицата и отлепих малко от превръзката на хълбока си. - Страхотна пчеличка, харесва ми. Наистина.
*Букв.зрителна измама/фр./;арттехника, създаваща илюзия за тримерно изображение. - Б. р.
- Сега до края на живота си трябва да норя панталони с висока талия, когато съм с нашите. - Помогнах му да качи количката върху рампата и я издигнах. - Ако майка ти случайно разбере, че и ти имаш татуировка…
- Ще й кажа, че ти си ме подмамила.
- Хайде, Уил Трейнър, покажи ми я!
Той ме изгледа, без да мига, леко усмихнат. - Ще трябва да й сложиш нова превръзка, като се приберем.
- Няма да ми е за първи път. Хайде, покажи ми я , ина-че няма да потегля.
- Повдигни ризата ми. Отдясно. Твое дясно.
Наведох се през предните седалки, дръпнах нагоре ри-
зата му и отлепих парчето марля. Върху бледата му кожа се открояваше черно-бял правоъгълник, толкова малък, че трябваше да погледна два пъти, за да видя какво пише.
Най-добър до: 19 март 2007 г.
Отначало не разбрах. Позасмях се, но после очите ми се напълниха със сълзи.
- Да не би да е…
- Датата на злополуката. Да. - Той вдигна очи към небето. - О, за бога, Кларк, недей да цивриш. Исках да е смешно.
- Смешно е. По малко шантав начин.
- На Нейтън ще му хареса. Хайде, не ме гледай така, сякаш съм съсипал перфектното си тяло.
Смъкнах надолу ризата на Уил, извърнах се и запалих двигателя. Не знаех какво да кажа. Не знаех какво,означа-ва това. Дали той започваше да се примирява с положение-то си? Или тъкмо обратното - показваше презрение към обездвиженото си тяло?
- Хей, Кларк, направи ми услуга-обади се той.Тъкмо се канех да потегля. - Бръкни в раницата ми.Джоба с ципа. Погледнах в огледалото за обратно виждане и отново включих ръчната. Наведох се през предните седалки, пъхнах ръка в раницата и зарових пръсти
беше казал.
- Обезболяващите ли искаш? - Бях на сантиметри от
лицето му.Сега кожата му имаше повече цвят, отколкото когато и да било след прибирането му от болницата. - Имам
и в моята.-
- Не. Продължавай да търсиш.
Извадих къс хартия и се облегнах на седалката.Беше сгъната банкнота от десет лири.
- Най-после. Десетачката за спешни случаи.
- Е, и?
- Твоя е.
- За какво?
- Заради татуировката. - Той ми се усмихна широко. - Докато не седна на оня стол, изобщо не вярвах че ще я
направиш.
Шестнадесета глава
Нямаше изход от положението. Подготовката за сън беше същинска мъка. Всеки уикенд, когато Трина се прибираше къщи, семейство Кларк се впускаше в дълга, досадна смяна на леглата. След вечеря в петък мама и татко пред-лагаха спалнята си и Трина я приемаше, понеже твърдяха, че не, изобщо нямало да им е неудобно, а и колко по-добре щяло да е за Томас, ако спи в позната стая. И продължава-ха с уверенията, че така всички щели да се наспят. Но мама държеше двамата с татко да спят със собстве-ния си юрган, със собствените си възглавници и дори с долен чаршаф, защото мама не можеше да спи, ако легло-
ако леглото й не е точно както е свикнала.Затова след вечеря двете
с Трина сваляха всичко от леглото на мама и татко и слагаха нови чаршафи и предпазна постелка, в случай, че Томас направи беля.Междувременно спалното бельо на мама и татко се сгъваше и оставаше в ъгъла на дневната, а Томас обикновено скачаше в него и опъваше чаршафа върху столовете, за да си прави палатка.
Дядо предложи своята стая но никой не я взе.Мири-шеше на пожълтели копия от „Конни надбягвания” и „Олд Холбърн”* и щеше да е нужен цял уикенд да се почисти.
Аз, от своя страна, се чувствах леко гузна - все пак всичко
беше по моя вина- но в същото време знаех, че няма да предложа да се върна в кутийката”. Беше се превърнало в нещо като зъл дух - този задушен килер без прозорци.
При мисълта да спя там отново усещах болка в гърдите. Бях на двайсет и седем. И печелех най-много от всички. Не можех да спя в дрешник.
Един уикенд предложих да спя у Патрик и всички из-глеждаха облекчени, макар че се опитаха да го скрият.Но докато ме нямаше, Томас бе оставил отпечатъци от лепка-вите си пръсти върху новите ми щори и беше рисувал върху юрганската ми торба с неизтриваема химикалка, затова мама и татко решиха, че е най-добре те да спят в моята стая, а Трина и Томас да се върнат в тяхната, където драсканиците с маркер явно нямаше да правят впечатление.
Накрая, вземайки предвид цялото това сменяне на спално бельо и прането след това, мама трябваше да признае, че моето местене при Патрик в петък и събота не помага
особено.