Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Нали не възразяваш да вечеряш сама?
- Разбира се. Може по-късно да ида при Патрик в кръч-
мата. Защо? - Окачих якето си на една от свободните закачалки.
Сега, когато якетата на Трина и Томас ги нямаше, стой-ката изглеждаше почти празна. - Ще водя майка ти на вечеря. Направих бърза сметка наум. - Да не съм пропуснала рождения й ден? - Не, не.По друг повод. - Той сниши глас, сякаш беше някаква тайна. - Имам нова работа.
- Не думай! - Но сега забелязах промяната;цялото му
тяло се бе оживило. Раменете му отново се бяха поизпра-вили, усмивката не слизаше от лицето му. Изглеждаше с години по-млад. - Татко, това е фантастично!
- Знам. Майка ти е на седмото небе. Нали знаеш, че напоследък доста й се събра - заминаването на Трина, и дядо, и изобщо. Затова искам тази вечер да я заведа, да я поглезя малко. - —Каква е работата?
- Шеф на поддръжката. В замъка. Примигнах.
- Но това е…
- Господин Трейнър. Точно така. Позвъни ми и каза, че търсел да наеме някого, а твоят човек, Уил, му казал, че съм свободен. Отидох днес следобед, обясних му какво мога и сега съм на изпитателен срок за един месец. Започвам в събота.
- Ще работиш за бащата на Уил?
- Е, каза, че един месец ще съм на изпитателен срок,за да се спазели изискванията и други такива, но не вижда
причина да не продължа.
- Но това е… това е страхотно - казах аз. Чувствах се странно разтърсена от новината. - Изобщо не знаех, че е
имало вакантно място.
- И аз. Но работата е страхотна. Той е човек, който
разбира от качество, Лу. Поговорихме си за зеления дъб и ми показа какво е направил предишният майстор. Оставил си е ръцете! Направо да не повярваш! Каза, че е много впечатлен от работата ми.
Преливаше от енергия, не го бях виждала такъв от ме-
сеци.
Мама застана до него. Беше сложила червило и обувки-
те с високи токчета за официални случаи.
- Има и ван. Баща ти ще кара собствен ван.И заплата-та му е добра, Лу. Дори малко повече, отколкото в мебел-
ната фабрика.
Гледаше го така, сякаш е някакъв супермен. Когато се обърна към мен, лицето й говореше, че и аз трябва да се съединя към радостта и. Беше много изразително това мамино лице, а сега казваше, че трябва да позволим на татко да се наслади на момента.- Страхотна новина, татко! Наистина! - Пристъпих напред и го прегърнах.
- Е, всъщност трябва да благодарим на Уил. Какъв чо-век! Страшно съм му благодарен, че се е сетил за мен.
Чувах ги, докато излизаха от къщи - мама, която си намираше недостатъци пред огледалото в коридора, уверенията на татко, че изглежда чудесно, че я харесва каквато е. Чух го да опипва джобовете си за ключовете, портфейла, дребните, последва кратък смях. Вратата се хлопна, чух ръмженето на колата, която потегляше, и после остана само приглушеният звук от телевизора в дядовата стая. Седнах на стълбите. А след това извадих телефона си и набрах номера на Уил.
Мина известно време, преди да отговори. Представих си го как отива с количката до специалното устройство и натиска копчето с палеца.
- Ало?
- Ти ли го направи? Последва кратка пауза.
- Ти ли си, Кларк?
- Ти ли уреди работата на татко?
Уил звучеше малко задъхано. За миг се почудих дали е седнал достатъчно удобно. - Мислех, че ще се зарадваш.
- Радвам се.Просто…не знам.Чувствам се особено. - Не бива.Баща ти се нуждаеше от работа. А на моя му трябва добър майстор.
- Нима? - Не можах да скрия иронията в гласа си.
- И няма нищо общо с онова, което ме попита? За него и другата жена?
Последва дълга пауза. Представях си как седи в днев-ната и гледа през френските прозорци. Когато заговори отново, гласът му беше предпазлив:
- Мислиш, че бих изнудвал баща си, за да даде работа на твоя баща?
Казано по този начин, изглеждаше малко вероятно.- Съжалявам. Не знам. Просто е странно съвпадението във времето. Струва ми се… прекалено добре.
- Тогава се радвай, Кларк. Баща ти ще се справи.А и това означава… - Той се поколеба.
- Означава какво?
- …че един ден ще можещ да напуснеш родителите си и да разпериш криле, без да се безпокоиш как ще се издържат.
Сякаш ме удари с юмрук в корема. Усетих как дробо-вете ми останаха без въздух.
- Лу?
- Да?
- Защо мълчиш?
- Ами… - преглътнах аз. — Съжалявам. Разсеях се.Дя-до ме вика. Да, прав си. Благодаря ти, че… че си го препоръчал. - Трябваше да затварям. Внезапно в гърлото ми бе заседнала огромна буца и не бях сигурна дали ще мога да кажа още нещо.