![Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/4/zamkt-na-lord-valntajn-lord-valentine-s-castle-bg-download.jpg)
Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Серия: Маджипур (bg) #1
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Год: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]». Краткое содержание книги:
Открил истинската си самоличност, Валънтайн продължава пътя си към замъка, преодолявайки препятствия след препятствия. Този колкото прост, толкова и условен сюжет е дал възможност на неизчерпаемото въображение на Робърт Силвърбърг да се разгърне докрай. Авторът ни среща с безброй фантастични чудеса, описва невероятни форми на живот, запознава ни с всички забележителности на създадения от него свят — Маджипур.
Когато напуснаха сцената, Слийт каза:
— Забелязах ги, когато започвахме, но после ги забравих, Валънтайн! — Засмя се. — Никак не приличаха на съществото, което помня от съня си.
10
Тази нощ трупата преспа в един влажен, претъпкан трюм в търбуха на речния кораб. Валънтайн се оказа притиснат между Шанамир и Лизамон Хълтин на тънко застлания под и близостта на жената-воин му се струваше гаранция, че няма да заспи, защото хъркането й беше като силно, непрекъснато бръмчене, ала по-разстройващ дори от хъркането беше страхът, че когато огромното й туловище се обръща и вършее около него, той ще бъде смазан под тежестта му. Наистина няколко пъти тя се претърколи плътно до него и той едва успя да се измъкне. Но скоро Лизамон притихна и Валънтайн усети как сънят се промъква в него.
Присъни му се, че е коронал, лорд Валънтайн с мургавата кожа и черната брада, и отново седи в замъка Връхни, където държи печатите на властта, а после кой знае как се озова в някакъв южен град, влажно, душно тропическо място с гигантски лиани и яркочервени цветя, град, който позна — беше Тиломон от другата страна на Зимроел, и присъстващите там на голямо пиршество в своя чест. На трапезата имаше един друг високопоставен гост, човек с мрачен поглед и груба кожа — Доминин Барджазид, втория син на Краля на сънищата, и Доминин Барджазид наливаше вино в чест на коронала и вдигаше наздравици, крещейки „Да живее!“ и предричайки славно царуване, царуване, което може да се равнява с царуването на лорд Стиамот, лорд Престимион и лорд Конфалюм. И лорд Валънтайн пи, и пи още, поруменя и се развесели и сам вдигна наздравици в чест на госта си, на кмета на Тиломон и на херцога на провинцията, на Симонан Барджазид, Краля на сънищата, и на понтифекса Тиеверас, и на Господарката на острова, неговата обична майка. Чашата се пълнеше многократно и с кехлибарено вино, и с червено вино, и със синьо вино от юга, докато най-сетне Валънтайн не беше в състояние да пие повече, прибра се в спалнята си и моментално потъна в сън. Докато спеше около него се движеха фигури, хората от антуража на Доминин Барджазид, които го вдигнаха и го понесоха увит в копринени чаршафи, носеха го нанякъде и той не можеше да окаже никаква съпротива, защото му се струваше, че ръцете и краката няма да му се подчинят, сякаш това беше сън, сцена от сън. И Валънтайн се видя на маса в някакво тайно помещение и сега косата му беше жълта, кожата му — светла, а Доминин Барджазид имаше лицето на коронала.
„Заведете го в някой град далеч на север — каза лъжливият лорд Валънтайн — и го пуснете, нека сам се оправя в света.“
Сънуването щеше да продължи, но Валънтайн усети, че се задушава насън, и когато се събуди, установи, че Лизамон Хълтин се е проснала до него и едната от месестите й ръце е върху лицето му. С известно усилие се освободи, ала след това сънят вече не дойде.
На сутринта не разказа никому нищо за съня си: сметна, че точно сега трябва да запази в тайна наученото през тази нощ, защото то започваше вече да опира до държавни работи. Сега за втори път бе сънувал, че е бил изместен като коронал от Доминин Барджазид, а преди няколко седмици Карабела пък бе сънувала, че неизвестни врагове са го упоили и са откраднали самоличността му. Всички тези сънища можеха в края на краищата да се окажат чисто и просто фантазия или иносказание, ала сега Валънтайн беше склонен да се съмнява в това. В тях имаше твърде упорита последователност, основният им строеж много често се повтаряше.
Ами ако в момента някой Барджазид наистина носеше звездната корона? Какво щеше да прави той тогава, какво щеше да прави тогава?
В Пидруид Валънтайн можеше да повдигне рамене и да каже: „Няма значение кой е господарят“; ала сега Валънтайн, който плаваше от Кхинтор за Верф, гледаше по-разсъдливо на нещата. На този свят имаше равновесие на силите, равновесие, грижливо изграждано в течение на хиляди години, строй, развиващ се още от времето на лорд Стиамот, а може би и по-отдавна, от някаква забравена държавна система, която бе управлявала Маджипур през първите векове на заселването. И в този строй някакъв недостъпен понтифекс управляваше посредством избран от него енергичен и динамичен коронал, а друг властник, известен като Крал на сънищата, имаше задължението да прилага разпоредбите на правителството и да наказва нарушителите на законите, като прониква в душите на спящите, а Господарката на острова, майка на коронала, помагаше със смекчаваща любов и мъдрост. Този строй беше здрав, иначе нямаше да изтрае толкова хиляди години; при него Маджипур беше щастлив и благоденстващ свят, наистина уязвим от слабостите на плътта и капризите на природата, ала, общо взето, без конфликти и страдания. Какво ще стане сега, питаше се Валънтайн, ако някой си Барджазид, потомък на Краля, отстрани един законно назначен коронал и наруши това осветено от Божествения равновесие? Каква вреда ще нанесе на държавата, как ще подкопае общественото спокойствие?