![Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/4/zamkt-na-lord-valntajn-lord-valentine-s-castle-bg-download.jpg)
Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Серия: Маджипур (bg) #1
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Год: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]». Краткое содержание книги:
Открил истинската си самоличност, Валънтайн продължава пътя си към замъка, преодолявайки препятствия след препятствия. Този колкото прост, толкова и условен сюжет е дал възможност на неизчерпаемото въображение на Робърт Силвърбърг да се разгърне докрай. Авторът ни среща с безброй фантастични чудеса, описва невероятни форми на живот, запознава ни с всички забележителности на създадения от него свят — Маджипур.
Делиамбър ги забеляза пръв. Дребният врун издаде кудкудякащ звук и докосна ръката на Валънтайн.
— Виждаш ли ги? Дано Слийт не ги забележи.
— Кои? — попита Валънтайн.
— Ония до релинга. Стоят сами и, изглежда, се чувстват неудобно. Сега са в естествения си облик.
Валънтайн се взря. Те бяха петима, сигурно възрастен мъж, възрастна жена и трима по-млади. Слаби, костеливи, дългокраки същества, повъзрастните го надминаваха по височина и изглеждаха крехки, невеществени. Кожата им имаше нездрав, почти зелен цвят. Лицата им се приближаваха до човешките по конструкция, само скулите им бяха остри като бръснач, устни почти нямаха, носовете им — смалени до обикновени подутини, а очите им, разположени под такъв ъгъл, че се извиваха навътре към центъра, бяха изтеглени и без зеници. Валънтайн не можеше да определи държането на тези Метаморфи — арогантно ли, или боязливо: сигурно смятаха, че на този речен кораб се намират на враждебна територия — представители на древната раса, потомци на ония, които бяха владели Маджипур преди идването на първите земни заселници — четиринайсет хиляди години имаше оттогава. Валънтайн не можеше да откъсне очите си от тях.
— Как изменят облика си? — попита той.
— Костите им не са съединени със стави като при повечето раси — отговори Делиамбър. — Под натиска на мускулите те се разместват и придобиват нови форми. Освен това в кожата им са разположени мимикрийни клетки, които им позволяват да менят цвета и тъканите си, но имат и други начини да се видоизменят. Всеки възрастен може да се преобрази почти мигновено.
— И за каква цел им служи това?
— Кой може да каже? Вероятно самите Метаморфи се питат за каква цел служи създаването в този свят на раси, неспособни да променят облика си. Това трябва да има някакво значение за тях.
— Много малко — подхвърли Карабела иронично, — щом притежават такива способности и все пак са им откраднали света.
— Да променяш облика си не е достатъчно като защитно средство — отвърна Делиамбър, — когато от звезда на звезда сноват хора, които могат да ти откраднат къщата.
Метаморфите озадачаваха Валънтайн. За него те представляваха продукт на дългата история на Маджипур, археологически останки, оцелели от епохата, когато тук не е имало нито човеци, нито скандари, нито вруни, нито гхайроги, а само тези крехки зелени същества, пръснати из една гигантска планета. Преди да дойдат заселниците — нашествениците, в последна сметка — завоевателите. Колко ли отдавна е било това! Искаше му се те да се преобразят, докато ги гледаше, да се превърнат пред очите му може би в скандари или лиимани. Но те запазваха непоколебимо облика си.
Шанамир с развълнуван вид изскочи внезапно от навалицата. Той улови Валънтайн за ръката и забъбри:
— Знаеш ли кои са на кораба с нас? Чух товарачите да разправят. Има цяло семейство преобраз…
— Не говори толкова високо — каза Валънтайн. — Погледни натам.
Юношата погледна и потръпна.
— Ужасни същества, не ще и дума.
— Къде е Слийт?
— На мостика, със Залзан Кавол. Опитват се да получат разрешение да играем тази вечер. Ако ги види…
— Рано или късно все ще трябва да се сблъска с Метаморфи — промърмори Валънтайн. А на Делиамбър каза: — Толкова ли е необходимо да ги види човек извън резервата им?
— Те се срещат навсякъде, но никога в голям брой и рядко в нормалния си облик. В Пидруид живеят може би единайсетина, шестима във Фолкинкип, деветима в Дюлорн…
— Преобразени ли?
— Да, като гхайроги, или хджорти, или човеци, както сметнат за най-добре на дадено място.
Метаморфите започнаха да напущат палубата. Те се движеха с голямо достойнство, но, за разлика от малката групичка су-сухериси, у тях нямаше и следа от високомерие, по-скоро създаваха впечатление, че не искат никой да ги забелязва.