Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Понякога на някое момче, което бие момичетата, което е агресивно и войнствено настроено към нежния пол, чуваме да казват следната формула: „Жената не се удря дори с цвете.“ Тази формула е напълно противоположна на мъжкия дух на фалически еротизъм. Обратно, тя е валидна по време на едиповата криза, когато жената е желаният инцестен обект. Задържането, което това наставление култивира, облекчава за известно време кастрационния страх, който би достигнал момчето като бумеранг, ако изяви желанието си, нападайки наистина майка си. От друга страна, момичетата приемат факта, че момчетата са силни, че обичат да се бият като знак за тяхната стойност. Ето защо, каквото и да говорят майките вкъщи, момичетата съумяват да си изкарат боя от момчетата.
Анкета, проведена в една болница, където в хирургическата зала повечето жени се лекуваха от побой и счупвания, причинени от мъжете им, показа, че 80% от жените намират факта, че мъжът бие жена си за нормален и за знак за неговата любов. Съжаляват само, че някои мъже прекаляват.
Нека се върнем към момичето в предгениталния период, когато неговият едипов комплекс започва да се проявява в желанието да се идентифицира с майка си по отношение на баща си. Предгениталният образ, който има за тялото си и за женския си пол, го поставя в очакване на пениса на мъжа, когото ще успее да съблазни. Естествено, ако е възможно, този мъж ще бъде баща му. Фалическото надценяване на последния може, тъкмо защото е надценяване, да остане в едиповото статукво без особена тревожност, ако майката е безразлична, и без едипова кастрация, защото дори и да знае от наблюдение, че инцестът не е нещо обичайно в обществото, момичето ни най-малко не се интересува от истинските генитални отношения. Дъщерята просто е подвластна на баща си и ако той не е целомъдрен в обичта си към нея, тя може заради него да отхвърли ценностната скала за добро и лошо, която е изградила в детството си заедно с него.
Тъкмо това става при инцестно изнасилване, което не се случва толкова рядко, колкото се мисли, и което е катастрофално за символичното бъдеще на момичето, въпреки че не разрушава единството на личността му в подчинеността на бащата, единство, съзвучно с единството й с обществото. То е катастрофално и за децата, които могат да се родят от кръвосмесителната връзка между баща и дъщеря. Колкото до инцестната връзка на момичето с по-голям брат, тя се среща извънредно често, като в началото й момичето не съзнава, че тя не е в етическия социален ред на нещата поради факта на фалическото надценяване на семейния обект — брат или баща.
Познавах млада жена, чиято възраст всъщност трудно можеше да се определи и която на осемгодишна възраст, след смъртта на майка си, станала любовница на четиринайсетгодишния си брат. В продължение на десет години поддържала ежедневно сексуални отношения уж тайни от бащата, който впрочем пиел. Жената съвсем не бе лекомислена, беше интелигентна, а в обществото — великодушна и предана. След като брат й заминал на наемна военна служба в далечна страна, тя се отдала на християнска благотворителност и по тази линия се запознала с мъжа си, който така и не научил за кръвосмесителните отношения, поддържани от жена му и зет му. Учудвал се само, че жена му никога не пожелала да се види с брат си и винаги правела така, че да отсъства, когато той идвал да ги посети през отпуските си във Франция. Когато ми разказваше за това, жената уточни, че открила много бавно, чак на зряла възраст, че кръвосмешението между брат и сестра не е толкова обикновено нещо, колкото си мислела. Не можеше да прости на брат си, но нищо повече. По времето, когато се запознах с нея, бе доста добра майка за децата, които бе родила от мъжа си, за когото се омъжила доста късно. Разказа ми също, че след като се омъжила, се мислела за безплодна, защото, докато била девойка, много искала да има деца от брат си, от което той за нейно голямо учудване се ужасявал. Решила да се омъжи едва когато от негово писмо научила, че е станал баща. Не правела връзка между женитбата си и съобщението за това бащинство. Направи я едва когато сподели с мен, че ревнувала, че брат й има дете от друга жена. Тогава решила и тя да се омъжи за друг мъж и да има деца.