Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
— Точно униформата този път ми дава гаранцията, че няма да бъда обезпокоен. Онези там преследват някакъв субект и сега са особено бдителни. Но идването ми при вас беше неотложно. Аз похарчих целия си запас от пари. А много скоро ще имам добра възможност да пласирам значителна сума, затова идвам посред нощ при вас. Имате ли още двайсет хиляди гулдена?
— Да, разбира се, но само срещу в брой.
— Естествено. Тези петдесетгулденови банкноти са така майсторски изпипани, че никой не може да открие фалшификацията. Убедих се, че първоначалното ми безпокойство е било излишно.
— Виждате ли? — отвърна триумфално фалшификаторът. — Нали ви казах! За съжаление, нищо не съм чувал напоследък за моя „художник“, иначе щяхме да пуснем в употреба и банкноти от сто гулдена. Е, добре! Почакайте, моля. Ще ви оставя светлината.
Той заизкачва тихо стълбите, а лейтенантът се облегна на стената. От своето скривалище Науман беше разбрал всяка дума. Случаят го беше отвел в къщата на споменатия от Борвалд фалшификатор на пари и същевременно го бе направил свидетел на тъмните сделки на Золбриг.
Осени го една идея, която реши да осъществи. Междувременно чу приближаващите крачки на Золбриг. Фалшификаторът се връщаше.
— Ето пакета, двайсет хиляди гулдена!
— А ето моите десет хиляди — отговори Шарфенберг. Подаде една пачка на Золбриг.
— Естествено, ще позволите да ги проверя?
— Разбира се. Истинските човек брои, но фалшивите — не.
Золбриг клекна на стълбите и започна да преглежда банкнотите на светлината на фенера. Офицерът беше прибрал фалшивите пари и стоеше в очакване. Най-сетне Золбриг каза:
— Точно. Но злато би било още по-добре.
— Прекалено трудно е. Бъдете доволен и на това. За това кратко време ви пласирах над петдесет хиляди гулдена.
Золбриг отвърна:
— Признавам. Но помислете също вие каква печалба имате от това…
— На колко възлиза тази печалба?
Ужасен страх накара двамата мъже да трепнат. Те се обърнаха стреснато и видяха пред тях да стои някакъв непознат човек, чиято външност беше отблъскваща. Въпреки засланящата лицето качулка дъждът напълно беше прогизнал и слепнал косата и брадата на беглеца. Науман изглеждаше като някакво подивяло животно. Шарфенберг пръв се окопити:
— Как се озовахте тук?
— През задната врата — отвърна Науман несмутимо. Шарфенберг пребледня.
— Проклятие! Да не би да сте чули нашия разговор?
— Всяка дума! — отговори Науман най-спокойно. Сега и Золбриг се съвзе от своя страх. Направи разгневена физиономия и заговори:
— Тук не сте изгубили нищо! Това е моята къща! Всъщност би трябвало да ви предам на полицията. Но аз ще проявя снизходителност, ако моментално напуснете дома ми.
Науман се изхили пренебрежително.
— А ако разкажа на полицията за сделката, която току-що бе сключена? — попита.
— Заблуждавате се — отговори Золбриг остро. — Ние уредихме една обикновена дисконтова сделка. Онова, което аз и лейтенант фон Шарфенберг бихме казали пред съда, при всички случаи ще има по-голяма тежест отколкото вашите халюцинации.
— Е, то не се знае. Аз ще си тръгна, разбира се, но ще ви помоля да ми предадете вашите истински гулдени.
— Да не сте полудели? — кипна Золбриг, забравяйки да сниши гласа си.
— Тъкмо обратното — ухили се другият. — Може би сте чували за мен. Името ми е Науман.
Той отметна качулката си, така че сега лицето му можеше истински да се види.
— Пъкъл и Сатана! — изруга лейтенантът. — Вие сте Краля на контрабандистите, който наскоро беше заловен! Какво правите тук на свобода?
— Това не ви интересува. След като сега ви се представих, сигурно повече няма да ме баламосвате с някаква обикновена дисконтова сделка!
Той изгледа двамата фалшификатори нагло, а когато никой от тях не отговори, утежни искането си:
— След това хер лейтенантът ще трябва също да ми предаде своите фалшиви гулдени.
Золбриг поклати ужасено глава.
— Няма да стане — възрази. — Ние продаваме само срещу пари в брой.
— Я не ставайте смешен! — изфуча Науман ядосано. — Аз имам добри приятели в столицата. Една дума от моя страна и полицията ще научи цялата истина за вашето фалшифициране на пари. Освен това човек, който е подслонявал прословутия акробат Борвалд само малко преди нахълтването му в хотел „Юнион“, не може да разчита на снизходителност.
Золбриг не можа дума да обели.
— Вие сте дявол! — пропелтечи накрая. — Кой е Борвалд?
— О, вие го познавате много добре — отвърна Науман невъзмутимо. — Впрочем аз също участвах в номера в хотел „Юнион“. Утре ще можете да прочетете във вестниците, че с мен шега не бива. Не предадете ли доброволно исканото, ще ви принудя.