Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
Запали една свещ. Когато видя сега застаналия пред него Борвалд, не можа да потисне смеха си.
— Човече, как само изглеждате! — възкликна толкова тихо, че единствено Борвалд и някой подслушвач при вратата можеше да го разбере. — Час по плуване ли сте имали?
— Чудно ли е? — изруга Борвалд. — Толкова дълго време да търча през целия град в тоя дъжд. Нямате ли нещо топло за пиене?
— Съжалявам — отби пренебрежително Краля на контрабандистите, — имах по-важни неща за вършене. Гледайте тук! Това е планът на „сюитата“ на мис Стартън, изготвен от моя приятел. Американката заема три помещения — вестибюл, всекидневна и спалня. Тези три стаи са свързани с междинни врати, а от всяко помещение води врата към коридора. Следователно има общо пет врати. Може би Стартън не е тикнала резетата.
— Хм-м! — изръмжа Борвалд замислено. — А ако и трите врати са зарезени? Това ще бъде фатално!
— О, не! — отвърна Науман с превъзходство. — Аз ще почукам така, че само певицата да чуе. Ще си преправя гласа, все едно съм камериерката и имам да й съобщя нещо важно. Като отвори, получава едно шляпване и се усмирява. Сега почакайте един миг! Жената спи в стая 180, точно в срещуположната страна на хотела. Нека видим все пак дали е угасила светлините!
Подслушвачите при вратата чуха как бяха отворени предпазливо крилата на прозореца и след малко отново затворени. После отново доловиха гласа на Науман:
— Добре! Угасила е. Изчакваме още няколко минути и тръгваме. Най-добре сега и аз да изгася нашата светлина!
Поиска да духне свещта, но му бе попречено от Борвалд.
— Стой! — каза акробатът. — Не толкова бързо! Кога и къде ще делим?
Науман, изглежда, помисли няколко мига, после предложи:
— Ако номерът успее, вие се измъквате най-спокойно от хотела. Аз ще ви последвам скоро, още преди зазоряване. Само внимавайте портиерът да не ви открие! Ще отворим входната врата с шперца.
— Защо да сме разделени? — попита Борвалд недоверчиво. — Не, не, само заедно! И накъде всъщност ще се насочим?
— Най-напред ще отидем в една изоставена постройка в предградието, бивша леярна — отговори спокойно Науман. — Там ще оценим приблизителната стойност на предметите, делим и се разделяме после за кратко време.
Борвалд, който много добре знаеше, че другият иска да се отърве от него, възрази толкова темпераментно, че Науман в крайна сметка се съгласи заедно да напуснат хотела. Но тайно в себе си си каза: „Магаре! С теб да деля? Какво си въобразяваш! Даже и да те допусна със съкровището в леярната, ще получиш куршум в главата. В тая бурна нощ никой няма да чуе изстрела, а после аз ще съм единственият господар на цялото състояние. В последното писмо, което «Рудолф» ми изпрати в кокошарника, пишеше, че той също не вярва на Борвалд. Не, не, той трябва да бъде очистен, а после изчезвам в чужбина!“
А акробатът си помисли: „Тоя наистина смята, че му имам доверие! Аз ще извадя кестените от огъня, а после той ще ме застреля като едното нищо. Милиони тоя тип с мен няма да дели. Веднъж само да се убедя, че дрънкулките са в стаята, певицата ще получи един зашеметяващ удар, а после ще цапардосам Науман с чука по кратуната.“
Докато двамата престъпници следваха в стая 107 коварните си мисли, отвън Арнд се уговаряше шепнешком с асесора:
— Някаква певица ще бъде ограбена, която живее в стая 180? Трябва да попречим! Изтичайте бързо долу, хер асесор! Наредете на портиера да доведе служители от най-близкия полицейски участък!
— А вие? — попита асесорът.
— Аз ли? — засмя се тихо Арнд. — Може би ще съумея да се оправя сам с нехранимайковците. За краен случай имам това.
Измъкна един револвер.
След няколко минути чакане в стаята Науман пошепна на акробата:
— Сега да опитаме!
С тези думи извади една свещ от пътната си чанта, запали я, отвори предпазливо вратата и погледна проучващо навън. Никой не се виждаше. Даде знак на Борвалд. Престъпниците напуснаха стаята и тръгнаха бързо по коридора, отправяйки се към срещуположната част на хотела. Когато стигнаха при стая 180, Науман извади шперца си и опита да отвори вратите. Първият и вторият опит бяха неуспешни. Но при третия успя. Вратата се отвори и мъжете влязоха.
— Светнете! — заповяда Науман шепнешком. Акробатът се подчини. На светлината на свещта видяха мебелировката, вратата към всекидневната стоеше отворена. Борвалд и Науман минаха бързо през нея. Осветиха и във всекидневната, но след един бегъл поглед Науман поклати глава.
— Скъпоценностите най-вероятно са в спалнята й. Давай, Борвалд! Ако закрещи, ще я обезвредим!
Двамата мъже се запромъкваха на пръсти към свързващата врата, водеща към спалнята. Тя беше притворена. Тъкмо се канеха да влязат, когато един суров глас извика: