Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
Измъкна един револвер, който беше получил от своя съюзник „Рудолф“, и го насочи към гърдите на Золбриг Онзи отскочи уплашено една крачка назад.
— За Бога, бъдете предпазлив! Колко лесно би могло оръжието да гръмне! Ще ви дадем гулдените, само не вдигайте шум, иначе жена ми ще се събуди. Но как изобщо се каните да изчезнете оттук? Полицията ви търси!
— Ба! — ухили се пренебрежително Науман. — Хер лейтенантът ще има добрината да си смени облеклото с моето. Двамата имаме почти еднакви фигури и следователно ще можем лесно да си ги разменим.
Шарфенберг досега се бе държал спокойно, но това сега му дойде твърде много.
— Такова нещо няма да направя! — избухна той.
— Тъй ли? — попита иронично Науман. — Забравяте, че имам начини и средства да ви заставя.
Същевременно се заигра многозначително с револвера. Шарфенберг замълча. Знаеше, че не му остава друг избор.
— От границата ще ви изпратя вещите — осведоми Науман подигравателно. — Нуждая се от вашата униформа заедно с ботушите и шпорите.
Шарфенберг се поколеба.
— Хм-м! Давате ли дума, че няма да ме издадете?
— Честната си дума на мъж! Постигнахме ли съгласие?
Двамата кимнаха мълчаливо. Науман и Шарфенберг припряно си размениха дрехите в тесния коридор. След това престъпникът пъхна плячкосаните пари във вътрешния джоб на куртката.
Малко по-късно един офицер отвори предпазливо входната врата, погледна навън и като не видя никой, излезе на улицата. Прекоси бавно пазарния площад, но не забеляза, че една фигура се отдели от сянката на една ниша и притича безшумно до близкия ъгъл, където стоеше на пост пазач.
— Виждате ли лейтенанта? — попита наблюдателят.
— Да!
— Последвайте го. Когато можете да доложите местонахождението му, върнете се тук.
Пазачът побърза след мъжа, който носеше униформата на Шарфенберг. Другият се повлече бавно към наблюдателното си място. Беше асесор Фон Ансбах. След половин час видя пазачът да идва и му махна да отиде при него.
— Човекът не влезе в някоя къща — осведоми го той. — Направи много странна разходка край Петрикирххоф и внезапно тръгна бързо напряко през ливадите към реката. По-нататък не можах да го проследя. Нямаше подходящо прикритие. Щеше да ме забележи.
— Благодаря!
Асесорът продължи да чака нерешително на старата позиция. Щастието го покровителстваше, защото не след дълго видя, че вратата на Золбриговата къща отново се отвори. Един мъж се огледа на всички страни и пропусна някакъв друг, който се беше покрил с мушама за дъжд с качулка. Ансбах видя фигурата да приближава и нареди на пазача:
— Задръжте този мъж! Външността му е точно като на онзи, когото търсим.
— Ами ако не е той? — попита пазачът угрижено.
— Тогава естествено ще го пуснете.
Съгласно това нареждане пазачът препречи пътя на увитата фигура, когато тя поиска да отмине.
— Стой! Откъде идвате, моля?
— Длъжен ли сте да ме питате? — скастри го мъжът раздразнено.
— Да! — заяви пазачът твърдо. — Търсим човек, който е облечен точно като вас.
— Това със сигурност не съм аз. Моето име е лейтенант Бруно фон Шарфенберг.
— Не ми е известно това име. Дайте си легитимацията!
Шарфенберг трепна.
— По дяволите! Няма да взема да се легитимирам на всеки нощен пазач. Ще си потърся правото.
— Това няма да ме постави в затруднено положение. Толкова рано вече сте на крак?
— Защото така искам. Още нещо?
В този момент асесорът приближи, но застана така, че Шарфенберг да не може да го види. Отведе пазача настрани и му прошепна:
— Оставете го да си върви! Това наистина е Фон Шарфенберг.
Пазачът се обърна отново към господина, който продължително и гръмко се оплака от безпокойството и тръгна после по пътя си. Накрая пазачът се обърна към асесора:
— Защо ме натоварихте с тая работа?
Ансбах не се смути. Отговори:
— За да открием някоя следа от беглеца. Мисля, че вече я имам, и ще се погрижа да получите възнаграждение!
С тези думи асесорът си тръгна. В Съдебната палата срещна прокурор Унтерберг, който се бе запътил към къщи.
Арнд още се намираше в хотел „Юнион“ Ансбах взе един файтон и нареди да го закарат дотам, за да информира Арнд за своето откритие.
Тайният полицай слушаше напрегнато, докато Ансбах доложи следното:
— В търсене на втория взломаджия аз изпратих пазачи и полицаи по всички улици с надеждата да открия някаква следа от тоя тип. Пред „Ноймаркт“ има една малка уличка, която води до „Тифенщрасе“. Ъгловата къща принадлежи според пазачите на някакъв си търговец на платове Золбриг. Коридорът на тази къща беше осветен. Броени мигове преди това бяхме преследвали наблизо един подозрителен тип, когото сметнахме за търсения. За съжаление той успя да ни се изплъзне. Вярно, при такива случаи човек става двойно по-мнителен. Когато при преследването забелязах светлината в ъгловата къща, се промъкнах до вратата и през ключовата дупка видях един мъж да върви напред-назад в коридора, сякаш очакваше някого. Скрих се за всеки случай от другата страна на уличката и зачаках идните събития.