Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Той усети категоричната нотка в гласа й и съпротивата на тялото й, когато се опита да я дръпне през прага.
— Тук ще си на по-безопасно място, отколкото на открито, особено ако са въоръжени.
Мърси се взираше в тъмните сенки в хижата.
— Ще рискувам с теб на открито.
— Не, няма. Аз трябва да съм свободен да се движа. Не мога едновременно да се грижа за теб и да се справя с тези в джипа. — Първо ще опитам да я убедя с добро, реши Крофт. Тя е умна жена. Просто в момента е доста нервна. Опита се да я успокои, но при мисълта, че времето изтича, му бе доста трудно да запази търпение.
— Ще се почувствам като попаднала в капан там вътре, Крофт. — Извърна се към него, а очите й — широко отворени и умоляващи — блеснаха под светлината на звездите. — Няма да издържа. По-скоро бих се скрила между дърветата. Искам да мога да избягам.
Той долови страха в думите й и много му се искаше да я притисне до себе си и да й каже, че няма защо да се страхува, че всичко ще се нареди. Но нямаше достатъчно време, за да се отнася с нежност и разбиране към нейния ужас. Ръцете му обвиха доста грубичко раменете й и я раздрусаха.
— Слушай ме сега, Мърси. Достатъчно ми е трудно да се справя със самия себе си. Нямам възможност да отделя нито минута, за да ти обясня защо е по-добре за теб да се скриеш тук, вътре, а не там, на открито. Просто ми повярвай, като ти казвам, че не можеш да бягаш по-бързо от никой куршум. Сега и дума повече да не съм чул от теб. Джипът ще пристигне тук само след секунди. Влизай вътре, лягай на пода и стой там, докато се върна да те взема.
— А ти какво ще правиш?
— Това, в което много ме бива. Ще си играя на призрак. Влизай вътре.
Тя поклати глава.
— Не искам да влизам вътре, Крофт.
Нямаше смисъл да спори повече. Крофт отвори вратата още по-широко с босия си крак и бутна Мърси през прага. Тя най-напред се опита да се съпротивлява, но после се отпусна в ръцете му. Той разбра, че е решила да не му противоречи повече. Притисна я за миг към себе си и лицето й се озова върху ризата му.
— Тук ще си в безопасност, Мърси. Просто лягай на пода и не издавай нито звук, ясно?
Тя кимна върху гърдите му и не отвърна нищо. Когато я освободи от обятията си и тръгна към вратата, Мърси пак нищо не каза. Той се съмняваше дали тя може да види нещо повече от смътните очертания на тялото му в тъмнината на старата барака, но главата й се обърна по посока на безшумното му движение, Фалконър вече излизаше навън в студената нощ, когато тихият й глас достигна до него.
— Крофт?
— Какво има, Мърси? — Вече съвсем ясно чуваше двигателя на джипа. Вниманието му беше съсредоточено върху този звук, а не върху тихия напрегнат глас на Мърси.
— Да внимаваш.
— Ще внимавам. А ти да стоиш тихо. Много, много тихо — промълви и остави старата врата да се затвори след него.
Джипът взе с рев последния завой и бясно профуча по пътя, който се виеше през останките от Дрифтърс Крийк. Фаровете хвърляха ярка ивица светлина в мрака и за момент осветиха няколкото празни, полуразрушени от времето бараки.
Малко по-късно джипът мина през градчето и профуча към следващата поредица завои, е които пътят се спускаше към главното шосе. Крофт стоеше притаен в сянката на бившата бакалница и наблюдаваше отминаващата кола. Нямаше намерение да се радва предварително. Рано или късно човекът зад волана щеше да разбере, че пътят нататък е пуст. Следователно единственото място, където колата може да се е отбила, е било Дрифтърс Крийк.
Джипът скоро щеше да се върне.
По тялото на Крофт премина нова вълна мъчителни тръпки. Той обгърна раменете си с ръце и насили мозъка си да се концентрира. Поне вече не му се повдигаше, благодарение на първата помощ, оказана му от Мърси. Болезнената умора обаче се влошаваше и все още от време на време му се виеше свят. Трябваше да събере всичките си сили. Трябваше му една здрава доза адреналин, за да го държи в добра форма.
Крофт се облегна на дървените дъски на някогашния магазин и затвори очи, за да концентрира това, което му бе останало от духовните и физическите сили. Трябваше да се задържи на крака и да контролира цялата ситуация. Животът на Мърси зависеше от това колко добре можеше да се овладее сега. Тя му бе спасила живота по-рано тази вечер. Най-малкото, което трябваше да стори, бе да й върне жеста.
Мърси, сладката му Мърси. Длъжен бе да успее заради нея.
Нощният въздух бе свеж и живителен. Той събуди у него древни ловни инстинкти и съживи стари сетива, които по-голямата част от съвременния свят беше забравила. Крофт дълбоко пое въздух.
Още преди много време бе стигнал до заключението, че в някои отношения сякаш принадлежи към една друга, по-първобитна ера. Насилието му се удаваше твърде лесно. Като че ли го носеше генетично заложено в себе си. Неговите рефлекси и инстинкти биха го направили добър боец, ценен член на обществото, ако се бе родил в друго място и време. Някъде дълбоко в съзнанието си винаги бе чувствал близки първобитните начини за оцеляване.