Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Крофт любопитно я изгледа, когато и тя пристъпи под душа.
— Имам чувството, че не си дошла тук, за да се позабавляваме. — Беше се облегнал с ръка на облицованата с плочки стена и бе подложил глава под струята на душа.
— Прав си. Тук съм, за да се погрижа да не издъниш пода, като паднеш по лице.
— Какъв смисъл да ме спираш вече. Та аз чудесно се справих с въпросното издънване още от самото начало. Боже, не мога да повярвам, че така се провалих. Тук нещата се замотаха, както преди три години. — Затвори очи и протегна и другата си ръка, за да се задържи в изправено положение. — Ама че бъркотия.
— Ти по принцип не се проваляш така, нали? — Мърси знаеше, че той не е в състояние да продължава с коцкарските шегички, които беше бълвал доскоро, но все пак й беше някак неловко да стои под душа с него. В момента, в който и двамата се постоплеха, трябваше да го изведе от къщата.
— Преди три години се провалих — замислено рече Крофт, сякаш обхванат от желание да се самобичува. — Но като не се смятат тогавашният и днешният случай, не, по принцип не се излагам така.
— Ах, ти си просто едно чудо в панталони!
Той отвори едното си око.
— Ти си луда.
— Не, страх ме е. — Тя посегна и спря душа. — Хайде, Крофт, трябва да се махаме оттук. Ще събера и твоите неща, докато се обличаш.
— Мисля, че не съм в състояние да карам из планините тази вечер — тихо рече Крофт и я погледна, когато тя му хвърли хавлията.
— Ти няма да караш. Ще карам аз.
— Добра шофьорка ли си?
— При настоящите обстоятелства аз съм най-добрата, с която разполагаш.
Устните му се извиха в измъчена усмивка.
— Съвсем вярно.
Мърси не беше сигурна дали тази усмивка е резултат от наркотика, с който го бяха натъпкали, или Крофт наистина смяташе ситуацията забавна.
Тя бързо приключи с избърсването, уви хавлията около тялото си и грабна неговата от ръцете му.
— Стига толкова, добре си вече. А сега да те облечем с някакви сухи дрехи. Партито още тече. Досега повечето от гостите вече яко ще са се надрусали. Предполагам, че ще можем да слезем долу и да стигнем до колата, без някой да забележи даже, че сме тръгнали.
— Съмнявам се. — Крофт й позволи да го заведе до спалнята. Сякаш не съзнаваше, че е чисто гол. Явно повече го притесняваше треперенето на ръцете му.
Мърси го изгледа притеснено, докато му подаваше чиста риза.
— Какво искаш да кажеш с това „съмнявам се“?
— Прекалено просто ми изглежда.
— Но при всички тези хора тук никой няма да посмее да ни спре, даже наистина да ни види, че си тръгваме. Ще има петдесет свидетели.
— Може да има. Може и да няма. — Той започна да си закопчава ризата и съсредоточи цялото си внимание върху тази операция.
Мърси беше направо бясна от яд.
— Да нямаш някоя по-добра идея?
— Не.
— Страхотно! Ами тогава, докато не те осени някой по-блестящ план, защо не спреш да подценяваш моите предложения?
— Дадено. Никакво подценяване на твоя план, докато не измисля нещо по-добро. Къде ми е панталонът?
— Ето го. — И тя му хвърли дънките с една ръка, докато с другата вадеше от дрешника малката му пътна чанта.
— Обувките ми са мокри. Ще ходя бос. — Крофт огледа из стаята, намръщен.
— Добре. Ще си събера нещата. Стой тук и никъде не мърдай, ясно?
Погледът му се стрелна към разтревоженото й лице.
— Можеш да спреш да се държиш с мен, все едно съм пияният ти съпруг, който те е изложил пред гостите. Главата ми се поизбистря.
— Не се притеснявай, няма опасност да те помисля за съпруга си, пиян или какъвто и да било. Сега дръж това. — Бутна чантата в ръката му. — Веднага се връщам.
Беше готова само за минути, след като небрежно набута всичките си вещи заедно с „Долината“ в малкото куфарче. Когато се върна в другата стая, Крофт стоеше на мястото си. Той се усмихна лъчезарно.
— Не съм мърдал.
— А сега дали ще можеш да го направиш? — загрижено го попита тя. Той наистина не се тресеше така ужасно, както по-рано, но, изглежда, единственото, което го държеше на крака, бяха силната му воля и натякванията на Мърси.
— След теб, скъпа. Аз още не съм измислил по-добър план.
Тя протегна ръка.
— Ключовете на колата у теб ли са?
Той се замисли за момент.
— Ей тук вътре. — Потупа чантата, която държеше. Отвори ципа на джоба и й подаде ключовете.
Мърси ги сграбчи и усети, че собствените й пръсти треперят. Срамота, упрекна се тя. Слава богу, Крофт поне й бе в помощ.
— Окей, шоуто започва.
Коридорът пред апартамента им все още бе празен, когато се появиха на вратата. Смехът, музиката и разговорите се чуваха все така силно и се носеха из цялата къща. Мърси преведе Крофт през застлания с килим коридор към задното стълбище.