Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Мамка му! Къде си, копеле такова? — просъска Далас с объркан, яден шепот. — Къде си? — Не бе ясно дали говори на замлъкналия си партньор или на Крофт.
Мърси чу стъпките му по верандата, а после тупване, когато гнилото дърво поддаде под крака на Далас. Той изпсува вбесен, издърпа крака си от дъсчения капан и скочи от верандата.
След този скок се намери право на тясната пътека между бараките, където Мърси се криеше, фенерчето му я освети почти веднага.
В продължение на секунда Далас я изгледа смаяно.
— Проклета кучка! — Ръката с пистолета се издигна в бърза плавна дъга.
Но Мърси вече тичаше право срещу него, затворила очи заради заслепяващия блясък на фенерчето. Беше хванала тоягата с две ръце, сякаш бе меч, насочен към гърдите му.
Чу се приглушено „тряс“ и силно възклицание, когато Мърси улучи целта си. Далас се олюля неестествено и политна назад, загубил равновесие от удара. Пистолетът в ръката му гръмна и този път Мърси си помисли, че наистина ще оглушее от силата на звука.
Без всякакво предупреждение Крофт изникна на пътеката зад Далас, който се мъчеше с всички сили да запази равновесие, но веднага усети, че освен Мърси в тясното пространство между бараките има и друг неприятел. Той непохватно се извърна, опитвайки се да вдигне дулото и да се прицели в Крофт, но бе твърде късно. Крофт вече посягаше към него.
Всичко стана буквално пред очите на Мърси, но по-късно тя не можа да опише точно какво се случи. В един момент Далас се опитваше да насочи пистолета към Крофт, а в следващия вече лежеше проснат в безсъзнание на студената земя.
Крофт стоеше безмълвно, леко разтворил босите си крака в спокойна стойка и отпуснал ръце отстрани на тялото си. Хвърли бегъл поглед към мъжа на земята, а после вдигна очи към Мърси.
— Добре ли си? — попита я с неестествено равен глас. Мърси преглътна и кимна, без да отделя поглед от него.
— А ти?
— Тук вън е студено…
Той се изненада, сякаш за първи път усети планинския хлад. Мърси погледна босите му крака.
— Да — потвърди тя, — студено е. — Но тръпките, които я пронизаха, нямаха нищо общо с планинския въздух.
— Трябваше да си стоиш в хижата, където те оставих. — В тези думи нямаше мъжки гняв или укорително оплакване; нямаше яд заради това, че не се е подчинила на заповедта му. Изобщо нямаше и помен от някаква емоция. Само идеално спокойствие.
Мърси не бе съвсем сигурна как да реагира. Не й се караха, затова нямаше причина да се впуска в пламенна самозащита, макар че това бе първият й импулс. Идеше й да се разкрещи на Крофт, за да се опита да наруши неестественото спокойствие, което го бе обхванало. Искаше да се хвърли в обятията му, за да бъде утешавана, а и тя, на свой ред, да го успокоява. Искаше й се да го чуе как я укорява заради това, че не се е подчинила на нарежданията му, за да може и тя да му се разкрещи в отговор.
Но само един поглед към равнодушното, прекалено спокойно изражение на Крофт бе достатъчен, за да я накара да замълчи. Стори й се някак безсмислено да използва каквато и да е емоция като оръжие срещу тази непроницаема крепост от самоконтрол и сдържаност. Почти не познаваше човека, застанал пред нея сега.
Крофт коленичи до изпадналия в безсъзнание Далас. Започна да пребърква джобовете на жертвата си. Правеше го спокойно, методично, напълно равнодушно.
— Най-добре е да се измъкваме оттук — предложи Мърси. Усети как с усилие търси думи, за да осъществи някакъв контакт с този непознат пред себе си.
— Да — съгласи се той и измъкна портфейла на Далас от задния му джоб. Отвори го със замах.
— Какво търсиш?
Крофт не си направи труда да й отговори. В момента вадеше една кредитна карта от найлоновото й калъфче. Взе фенерчето и освети името върху документа.
— Тази кредитна карта не е на името на Далас — каза най-сетне той.
Тя се намръщи.
— Чия е?
— Според мен е дошла от портфейла на някого от гостите на мотела, в който преспахме на път за дома на Гладстоун.
Очите на Мърси се разшириха от уплаха. Тя клекна, за да види картата. На нея с релефни букви бе изписано името Майкъл Дж. Фарингтън.
— И според теб Фарингтън не може да е истинското име на Далас?
Крофт измъкна още една карта.
— Тази е на името на някой си Андрю Барне. Бас държа, че Гладстоун би побеснял, ако разбере, че горилата му е поспестила малко и за себе си след обира. Сигурно на Далас и Ланс им е било наредено да се отърват от всички улики, но са били прекалено алчни, за да хвърлят и кредитните карти.
Мърси кимна.
— Стига само да не превишават един определен минимум от покупки, могат да използват картите дълго време, преди някой да провери дали са валидни. Прав си, Крофт — мрачно рече Мърси и се изправи, — човек с основание би казал, че тези карти не са на Далас. Сигурно Ланс също има но някой такъв скъп сувенир в портфейла си. — Тя прехапа устни. — Къде е Ланс всъщност?