Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Никого не срещнаха по пътя, но като се измъкнаха навън в хладната нощ, пред тях се появиха две стройни тъмни очертания.
— Кучетата — прошепна Мърси и се закова на място, — мислех, че ще са затворени в огражденията си.
Доберманите не издадоха ни звук, но малките им уши застанаха тревожно изправени. Приближиха се. Мърси отстъпи уплашено.
Крофт не помръдна. Наместо това протегна ръка към по-близкия доберман.
— Спокойно, моето момче — тихо рече той. — Само излязохме за малко да поемем глътка чист въздух. — Продължи да шепне на животното толкова тихо, че Мърси почти не чуваше думите.
Кучетата, наклонили глави настрана, внимателно слушаха. Каквито и съмнения да бяха възникнали в кучешките им мозъци, то думите на Крофт успяха да ги разсеят.
— Всичко е наред — най-накрая каза Крофт, — няма да ни пречат.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
— Никога не съм харесвала доберманите — прошепна Мърси, докато се промъкваше край застаналите нащрек животни. — Винаги изглеждат така, сякаш всеки миг ще се нахвърлят.
— Това е така, защото те наистина са готови всеки миг да се нахвърлят.
— Вече ми е ясно. Как си се сприятелил толкова добре с тези два песа?
— Погаждам се с кучетата. Взаимно се разбираме.
— Може би си се захванал не с каквото трябва. Би трябвало да отглеждаш кучета.
Мърси и Крофт метнаха чанти на задната седалка на тойотата. Мърси се вмъкна на мястото на шофьора. Превъртя ключа в стартера, а Крофт седна до нея и затвори вратата. Когато тя подкара автомобила, той се надвеси над нея да погледне какво показва бензиномера.
— Е, изкарали сме късмет в две отношения.
— Кои по-точно? — Цялото внимание на Мърси бе концентрирано върху това как кара колата; веднага се отправиха към портата на двора.
— Никой не е изпразнил резервоара, а и знам как да отворя портата.
Пръстите на Мърси стиснаха волана по-силно.
— Сигурно си мислиш, че това е твърде голям късмет, за да е съвпадение.
Той облегна глава на седалката.
— Съществува като възможност.
— Крофт.
— Не се стряскай. Това беше твоят брилянтен план. Или забрави?
Тя се изчерви.
— Може би се оказа сполучлив, защото го реших на момента. В края на краищата никой не е очаквал да се измъкнем тази вечер.
— Вярно. Те очакваха да свърша захлупен по лице в басейна. Що се отнася до теб…
— Да, какво искаш да кажеш?
— Не знам, Мърси — уморено заговори Крофт. Някаква непобедима умора като че ли заемаше мястото на сменящите се досега епизоди на пиянска еуфория и гадене. — Още не мога да се оправя. Давай да се махаме оттук.
— Как се чувстваш, Крофт?
— Изтощен. — Той вдигна ръце пред себе си и ги разгледа на слабата светлина от таблото. — Но мисля, че все пак ще мога да се справя с вратата.
Няколко минути по-късно се оказа, че преценката му е била правилна. Светлините на голямата къща избледняха в далечината, когато Мърси прекара тойотата през вратите на имението и започна да се спуска по стръмния път. Само няколко минути по: късно стигнаха до бариерата без всякакви произшествия.
— Сигурно щеше да минеш с колата през тази бариера, ако ти се беше наложило — съвсем логично отбеляза Крофт, когато се върна в колата, след като беше отключил и отворил бариерата. — Но като че ли тази вечер късметът ти не знае граници.
Огромният автобус, докарал тълпата гости, се възправяше под светлината на звездите и приличаше на заспал динозавър. Мърси зави с тойотата край него и преодоля първия от безкрайната поредица завои, които оформяха планинския път километри нататък. На излизане от първия завой се чу изсвирване на гуми.
— Да разбирам ли, че нямаш много опит в шофирането по планински пътища? — отбеляза Крофт след няколко минути.
— Не се притеснявай, бързо се уча.
— Добре. — Той пак затвори очи.
Изолираността, както и острите, сякаш безкрайни завои са достатъчни да притеснят и най-спокойния човек, рече си Мърси, докато се опитваше да се съсредоточи върху управлението на колата. Беше изминала само няколко бавни, мъчителни километра, когато забеляза краткото присветване на фарове в задното огледало. Те изчезнаха почти веднага, отрязани от един от завоите на пътя зад нея, но бе сигурна, че ги е видяла. Тя настъпи здраво педала на газта.
— Крофт!
Очите му веднага се отвориха и на момента се вторачиха в почти обратния завой, в който тя влизаше с висока скорост.
— А, Мърси, защо не понамалиш малко? Даже и моето порше не може да взема такива завои с тази скорост.