Тайната на Марша Мелоу
- Автор: Бюмон Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Марша Мелоу». Краткое содержание книги:
Това е въпросът, който вълнува половината Лондон, настървява журналистите от таблоидите да се втурнат по петите й и изправя на нокти консервативната майка на Лили.
Все още никой не подозира, че това е самата Лили.
Тя е написала мръсна книга и сега трябва да излезе на чисто.
— Ега ти обидата — „незабележителна“ — казва Ант, надничайки през рамото ми.
Аз не успявам да обеля и дума, защото изпитвам съвършено ново усещане. Танцьорите, които бяха излезли в заслужен отпуск, докато бях в Ню Йорк, са се върнали. Скачат в корема ми, но този път май са друсани и вместо в палци, са обути в шпайкове.
— Откъде са научили, по дяволите? — успявам да ахна.
— Не знам, Лили. Да не е агентката ти? Или пък Лиза? Тя напоследък ти е доста ядосана.
Поклащам глава.
— Значи от изнудвача ти.
— Мери каза, че се е погрижила за него. А даже да не е, той щеше да им даде много повече от физическо описание.
— Значи издателят ти — предполага Ант.
— Той даже не ми знае името, камо ли пък къде живея.
Преравям си мозъка, за да си спомня всяка дума, която съм му казала, когато се видяхме. Може да съм изтърсила нещо. Но не се сещам нищо.
— Едва ли е той. Няма да рискува договора, като те разкрие, нали? — казва Ант. След което слага ръка на рамото ми и ме прегръща, защото, естествено, аз съм се разревала.
— Може ли да се върнем в Ню Йорк? — подсмърчам.
Не се шегувам. Изобщо не ме интересува колко оръжия, случайни стрелби и наркомани има, там се чувствах в по-голяма безопасност.
— Вече не можеш да бягаш — тихо казва Ант.
И е прав. Не мога. Но само защото чувам, че се отваря входната врата. Татко сигурно се прибира със затворничката.
— Ант, скрий се някъде — съскам.
Но и двамата не помръдваме. Заковали сме се на място, застинали в прегръдка. Е, сигурно има и по-лоши начини да умреш, отколкото в прегръдката на най-добрия си приятел.
Вратата на дневната се отваря.
Лиза. И вече не изглежда толкова ядосана.
— Съжалявам — казва. — Изпуснах си нервите.
— Няма страшно — отвръщам. — И аз си ги изпуснах.
Отлепям се от Ант и прегръщам сестра си.
— Татко току-що ми звънна на мобилния — казва тя. — Идва си.
— Ант, по-добре тръгвай.
— Не, засега сме в безопасност. Сам е — обяснява Лиза. — Мама са я оставили за през нощта… Замерила с чантата някакво стъкло в участъка. На сержанта на гишето му направила три шева.
Майка ми, мъченица за каузата на благоразумните семейни ценности, затворена за през нощта в полицейска килия с шайка пияници и проститутки. Нещата стават все по-хубави.
— Какво ще кажете за чаша хубав чай? — възкликва Ант.
Отива в кухнята, а ние с Лиза сядаме и започваме да чакаме. Сигурно сега трябва да й кажа за леката забежка на мама с Пат градинаря. Тя трябва да знае всички факти, нали така? Само че не мога. И без това доста й се събра. А на мен още повече.
— Трябва да кажем на татко за госпожицата със сандалите, нали знаеш? — казва тя.
— Да, ама не сега.
— Добре. Дай първо да видим какво ще стане с мама — съгласява се тя. — Татко ще го отложим за утре… Точно така.
— Татко, не смяташ ли, че ни дължиш обяснение? — настоява Лиза.
— Откъде ги взехте? — пита той, докато оглежда разпръснатите на масата за кафе снимки.
Лицето му е мъртвешки бяло. Беше доста бледо и като се прибра от участъка, но сега тенът му някак е успял да стане още по-бял и по-мъртвешки. Знам, че е гаден неверник и всичко останало, но ми е жал за него. Сигурно се чувства по същия начин, както аз, когато Колин Маунт се обади да ме изнудва.
Твърдото намерение на Лиза да му вдигне скандал заради госпожица Сандали с Токчета трая… О, цели десет минути. Избухна, когато татко, който съвсем понятно изнервен от събитията през деня, се нахвърли върху нас с Ант и ни обвини, че сме виновни за случката с мама. Лиза реши, че не бива да му се позволява да забравя своето участие в цялата история и се спусна в наша закрила като една истинска Лара Крофт във „Версаче“. В този момент Ант се оттегли стратегически — стори му се, че още чай определено ще помогне на ситуацията.
— Татко, няма никакво значение откъде сме взели снимките — сега казва Лиза. — Какво си въобразяваш, че правиш?
— Имах среща с нея — мънка, очевидно в неведение какво друго да каже.
— Това е очевидно. Само не се опитвай да ни убеждаваш, че ти е колежка от работата. Знаем много точно коя е. Сандра Филипс. За приятелите „Санд“. Живее в Ууд Грийн и обича „Садърн Комфорт“, и…
— Откъде знаете всичко това, по дяволите? — невярващо ни гледа татко. — Даже аз не знам толкова, а се срещам с нея вече няколко седмици.
— Значи признаваш — тържествува Лиза, все едно провежда кръстосан разпит на ключов свидетел в съда. — Е, в случай че се чудиш кой размер да й подариш за Свети Валентин, да знаеш, че е 80В.