Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— Да вървим! — изкомандва той и седна зад волана.
— Къде? — полюбопитствах.
— Там, където се срещнахме с онзи тип за втори път. Ако ни провърви и се окаже, че живее в същия вход…
— А ако не ни провърви?
— Проблемите трябва да се решават в момента на възникването им.
След половин час спряхме до блока, който ни интересуваше. Мислех си, че се бях скрила от дъжда в първия вход, но Стас уверено ме поведе към втория. А тъй като тогава младежът се качи нагоре по стълбите, ние също се качихме там и започнахме да обикаляме апартаментите на втория етаж.
Късметът ни застигна още в първия апартамент. Вратата ни отвори дама на неопределена възраст с оранжеви коси, дълъг нос и пронизващ поглед. Щом ме видя, тя строго се смръщи, сетне премести поглед към Стас и лицето й видимо просветна.
— Здравейте! — каза напевно жената, сложи ръка на кръста си и кокетно се усмихна, като по този начин заприлича на самка на крокодил в любовен период.
— Здравейте! — възкликна Стас, сякаш цял живот с нетърпение бе очаквал срещата с тази оранжевокоса особа. — Търсим един младеж, който има хонда, той е идвал тук. Исках да кажа, че е идвал във вашия вход. — Говореше бързо, като не даваше възможност на дамата да се опомни, и завърши така: — Сестра ми си е забравила в колата му една чанта с документи. Може да има неприятности в службата си.
На това място се досетих, че трябва да вляза в ролята на сестрата, и вяло се усмихнах. Мадам се облегна на рамката на вратата и се замисли.
— Не зная — натъжено заяви тя след около минута. — На два пъти видях една светла кола пред входа, но дали беше хонда или не… не ги разпознавам кой знае колко. От съседите само Сидорови имат кола — един запорожец, преди няколко дни се повреди. Може някой да е идвал при Вера, която живее отсреща. Или да е бил квартирантът на Сергеевни. Сигурно е бил той… Елате с мен! — изкомандва ни тя. — Сергеевна си е вкъщи, преди около четиридесет минути видях през прозореца, че се прибира.
Мадам решително се отправи към съседната врата, а ние тръгнахме след нея. Отвори ни жена на около петдесет години.
— Здрасти! — поздрави я оранжевокосата. — Квартирантът ти вкъщи ли си е?
— Премести се — горестно съобщи домакинята и попита, отправяйки въпроса си към нас: — Да не би да търсите квартира?
— Търсят твоя квартирант, момичето си е забравило някакви неща в колата му.
— Кога се премести? — попита Стас.
— Вчера. Обади ми се, дойде при мен в работата ми и ми върна ключовете. Толкова добро момче беше, никакви грижи не ми създаваше. Ама взе, че се премести.
— А къде се премести? — попита отново Стас.
— В Абкан — ощастливи го с отговора си тя. — Той е оттам, а тук беше дошъл по някаква работа.
— Дълго ли живя при вас?
— Половин година. Никакви грижи не ми създаваше…
— А знаете ли адреса му в Абкан?
Погледнах със съмнение Стас, тъй като нямах никакво намерение да ходя в някакъв си Абкан. Всъщност ако това можеше да помогне на Рита…
— Адресната му регистрация е тукашна — каза жената. — Един негов приятел го беше записал в общежитие, но той не искаше да живее там и беше прав — защо трябва да се мъчи, след като има пари да си наеме квартира?
— Трябва ни адресът му, нали разбирате, тези документи са много важни за фирмата…
— Влезте — кимна Сергеевна, — всичко съм си записала, ей сега ще ви кажа.
Влязохме в апартамента. Жената явно чистеше, защото насред стаята имаше прахосмукачка, а до вратата — кофа за боклук. Изведнъж Стас клекна пред кофата и съсредоточено започна да разглежда нещо в нея. Това негово поведение предизвика паника у мен. В същото време домакинята извади един лист от чантата си и го протегна към мен, тъй като Стас беше много зает с кофата за боклук.
Ако можеше да се вярва на написаното върху листа, то квартирантът бе нашият весел борец с гризачите — Олег Петрович Конюши, на когото между другото принадлежеше и хондата. Върнах листа с кисела физиономия, а Стас прекъсна наблюденията си над боклука, изправи се и внезапно попита:
— А какво е станало със стената ви? — И кимна по посока на банята, чиято врата бе широко отворена.
— Ами започнах да чистя, закачих с нещо плочката и тя отхвръкна. Добре че поне не се счупи.
Стас отиде в банята и отново клекна, но този път пред стената, и дори надникна в дупката, която се бе образувала, а сетне бръкна с ръка в нея.